Определение № 50003 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 309 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 50124 от 21.01.2026г., подадена от К. Г. Г., за освобождаване на обезпечението в размер на сумата 1000лева, внесено по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, чрез превеждането й по конкретно посочена сметка. В молбата молителят е посочил, че производството по предявения срещу него от И. К. Г. иск по чл.403, ал.2 ГПК вр. чл.45 ЗЗД е приключило с влязло в сила решение, с което е осъден да й заплати обезщетение в размер на 1000лв., както и, че е превел присъдената сума по нейна сметка.Счита, че с погасяване на задължението е отпаднала обезпечителната нужда и внесената по сметка на ВКС гаранция следва да му бъде върната. Препис от молбата е връчен на насрещната по делото страна чрез адвокат Б. за евентуално становище. В указания от съда срок и към настоящия момент отговор по молбата не е подаден. Настоящият съдебен състав на ВКС, като взе предвид изложените съображения и провери данните по делото, намира следното: Искането е основателно и следва да бъде уважено. Съображенията за това са следните: Настоящото дело е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, подадена от К. Г. Г.. В молбата е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение, с което в производство по чл. 22а от Закона за закрила на детето и чл. 12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е постановено връщане на децата Г. К. Г., [дата на раждане], и К. К. Г., [дата на раждане], в държавата по обичайното им местопребиваване – Съединените американски щати, и предаването им на майката И. К. Г. (М.). По искането по чл. 282, ал. 2 ГПК има произнасяне от състав на Върховния касационен съд, който с определение № 128/24.04.2020 г. по частно гр.д. № 1102/2020 г. е спрял изпълнението на влязлото в сила решение при определена гаранция в размер на 1000 лв., внесена по специалната сметка на ВКС от К. Г. Г.. С решение № 100/24.07.2020 г., постановено по настоящото гр.д. № 1512/2020 г., молбата на К. Г. Г. по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК е оставена без уважение и е отменено определението по ч.гр.д. № 1102/2020 г. по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение на СГС № 5982/09.08.2019 г. С молба вх. № 6531/21.08.2020 г. ответникът по молбата за отмяна И. К. Г., чрез адв. Й. Б., е поискала от съда внесената от насрещната страна – молителят К. Г. гаранция от 1000 лв. да ѝ бъде преведена, тъй като продължавала да търпи вреди от неизпълнението на решението от страна на К. Г.. Позовала се е и на постановеното в определение № 102/13.04.2016 г. на ВКС, г.о. по гр.д. № 7310/2014 г. С определение № 241 от 27.08.2020г. състав на ВКС е оставил това искане без уважение и е постановил молба вх. № 6531/21.08.2020 г., подадена от И. К. Г., чрез адв. Й. Б., да се докладва при произнасяне по молба вх. № 6202/06.08.2020 г. на К. Г. Г., подадена по делото. С последната К. Г. Г. е сезирал ВКС с искане за освобождаване на обезпечението в размер на сумата 1000лева, внесено по сметка на ВКС за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 5982 от 9 август 2019 г., постановено по гр.д. № 4657/2019 г. по описа на Софийския градски съд, чрез превеждането й по конкретно посочена сметка.В процедурата по администриране на молба вх. № 6202/06.08.2020 г., И. К. Г. е представила доказателства за предявен иск по чл.403, ал.2 ГПК. Съобразявайки предназначението на внесената парична гаранция в хипотезата на чл. 309 ГПК - да обезпечи изпълнението на влязлото в сила решение и да обезщети ответника по молбата за отмяна от евентуалните вреди от неоснователно предизвиканото от молителя спиране, както и висящността на производството по предявения иск по чл.403, ал.2 ГПК, с определение №289 от 12.10.2020г. ВКС е оставил без уважение молба вх. № 6202/06.08.2020 г. Към настоящия момент производството по предявения от И. К. Г. иск е приключило с решение, което е влязло в сила 16.10.2025г. Заверено копие от същото е приложено от молителя с молбата. С това решение Г. е осъден да заплати на И. Г. обезщетение в размер 1000лв. за причинените й неимуществени вреди. След постановяване на решението с платежно нареждане от 02.09.2025г. присъденото с решение №15066 от 04.08.2025г. на СРС обезщетение в размер 1000лв. е преведено по сметка на И. Г.. Заверено копие от платежното молителят е приложил към молбата си за освобождаване на гаранцията. По изложените съображения необходимостта да бъде гарантиран интересът на насрещната страна, която законодателят явно свързва с освобождаване на внесеното обезпечение, вече е отпаднала, поради което молбата, основана на чл.282, ал.5 ГПК се явява основателна. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС