Решение № 4155 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 373/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „ТЛС – Транспорт, логистика и спедиция“ ЕООД (дружеството) чрез процесуален представител, срещу решение № 4747 от 23.10.2025 г., постановено по административно дело № 285/20225г. г. от Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомаган по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. № 02-130-2600/1019#6/13.01.2025 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (УП). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в представена от процесуален представител писмена защита оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Пазарджик е било УП в частта му, в която на жалбодателя не са изплатени суми по заявлението му за подпомагане поради извършени намаления по следните мерки: по СЕПП намаление в размер на 37,16лв.; по СПП в размер на 68,55 лв., по СП основна в размер на цялата искана сума в размер на 23 493,28 лв. и по ЗДП в размер на 64,16 лв. Посоченото намаление е обосновано с посочване в обжалваното УП - в таблица 4, че три броя парцели, а именно 67516-861-10-1 с площ 1,56 ха, 67516-861-7-1 с площ 1,23 ха и 67516-861-6-1 с площ 1,45 ха и трите с култура вишни, с общо наддекларирана площ от 4,24 ха, е посочено, че са изцяло недопустими, тъй като при извършената проверка на място (ПнМ) е установено, че не са допустими по заявената схема за обвързано подпомагане. Към преписката е приложен доклада за проверка на площи, която е извършена през периода 15.11.-19.11.2021 г., който е връчен на А. Д. Д. - упълномощен представител на управителя на дружеството на 23.11.2023 г., който изрично е посочил, че е запознат с резултата от проверката и няма забележки. В цитирания доклад, за тези три парцела, е посочено изрично, че към момента на извършване на проверката насажденията в тях са новозасадени и неплододаващи. Установените в доклада обстоятелства не са опровергани от други, представени в хода на административното и съдебно производство доказателства, включително от приетата като неоспорена съдебно агротехническа експертиза. Установеното от приетата по делото съдебно икономическа експертиза, че издадените от дружеството фактури за продажба на вишни са осчетоводени от получателите им не опровергава този извод, тъй като по делото е установено жалбодателят отглежда вишни и на други парцели, за които не са установени нередности. Предвид така установените факти настоящият състав намира, че изводът на съда, че в случая не са налице изискванията за допустимост за подпомагане на посочените три парцела, посочени в чл. 9, ал.1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за подпомагане на площ е правилно и обжалваното решение е законосъобразно. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав констатира, че l въпреки, че с постановеното по делото определение № 1564 от 10.04.2025 г. доказателствената тежест е разпределена макар и най-общо, както и предвид обстоятелството, че спорният по делото въпрос е дали са налице фактическите установявания, посочени от органа в акта, които са установени с представен с преписката Доклад за проверка на площи, който не е оспорен е допуснал ответника да представя допълнителни доказателства за вече установени с писмен документ факти чрез изготвяне на експертиза. Допълнително следва да бъде посочено, че съдът е допуснал същата без конкретно формулирани въпроси – т.е. без яснота какво ще установява същата и без да отчете двояката функция, която има този процесуален способ за събиране на доказателства, а именно установяване на факти и оценка на такива. Същевременно при отчитане на факта, че с посоченото не са нарушени правата на страните в процеса счита, че допуснатото нарушение не е съществено и следователно не е основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението. При извършената проверка настоящият състав констатира, че съдът в мотивите на решението си е възпроизвел дословно част от доказателствата - заключенията на приетите по делото експертизи, което буди недоумение, предвид задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Въпреки тази констатация, предвид факта, че релевантните за спора факти са установени от събраните в хода производството доказателства, а направените правни изводи са правилни настоящият състав намира, че решението е обосновано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение