Определение № 1144 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Грундинвест” ООД, с ЕИК: 160072756, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. „Промишлена зона“, чрез процесуални представители адв. Е. Божикова и адв. Х. Матеев, за изменение на Решение № 12049 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10232/2025 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Иска се от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в доказания им размер от 4 200 лева. Излагат се съображения, че за да намали размера на разноските, съдът неправилно е преценил материалния интерес по делото, фактическата и правната му сложност, продължителността на делото пред първоинстанционния съд и проявената активност от процесуалния представител на дружеството. Ответната страна по искането – началник отдел „МДТ“ при Община Несебър, не взема становище по искането. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176а АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 12049 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10232/2025 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, е оставено в сила Решение № 4855/28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 823/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас и е осъдена Община Несебър да заплати на „Грундинвест” ООД, с ЕИК: 160072756, със седалище и адрес на управление: гр. Садово, ул. „Промишлена зона“, Община Садово, Област Пловдив, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600 лева. В решението, в частта за разноските, съдът е изложил съображения, че размера им се определя предвид ниския материален интерес по делото, трайната практика по спора, включително и по дела със същите страни, както и обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Молбата за изменение на решението, в частта на разноските, е неоснователна. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска са определени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция при съобразяване на критериите по Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Неоснователен е довода в искането, че съдът неправилно е преценил материалния интерес по делото. Същия се определя от размера на установените с административния акт задължения за главница и лихви, а не както се твърди в искането – при зачитане на увеличаването му с натрупаната законна лихва от издаване на АУЗД № МДТ-903 от 01.10.2020 г. до 26.11.2025г., когато е постановено решението на ВАС, чието изменение се претендира. Неоснователен е довода в искането, че неправилно е отчетена фактическата и правна сложност на делото и проявената активност от процесуалния представител на дружеството – ответник в касационното производство. Няма как да се отчете фактическата и правната на делото, след като спорът е решен в съответствие с константната практика на ВАС, цитирана в решението, а именно решения по адм.д. № 4092/2024г., по адм. д. № 3903/2021г. и по адм. д. № 2420/2021 г. на ВАС, осмо отделение., включително и постановено решение между същите страни по адм.д. № 2824/2020г. на ВАС, осмо отделение. Независимо колко е продължило делото пред първоинстанционния съд, претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 4 200 лева са само за касационната инстанция, пред която е проведено едно открито съдебно заседание с участие на пълномощника на дружеството. Освен това, касаторът - началник отдел „МДТ“ при Община Несебър, не е претендирал и доказал разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, за да се обоснове извод, че претенцията на дружеството за адвокатско възнаграждение от 4 200 лева за касационната инстанция не е прекомерна спрямо същата претенция на касатора. С оглед изложеното, не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 12049 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10232/2025 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение