Определение № 311 от 01.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 813/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 278/17.02.2014 год. по т.д.№ 2111/2013 год. по описа на Софийски апелативен съд,изменено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2404 / 22.12 2014 г., с което въззивно решение е частично отменено решение № 366 / 19.02.2013 год. по т.д.№ 5406/2011 год. на СГС и вместо уважените в тази им част,са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – за сумата над 6 386,25 лева,ведно със законна лихва върху отхвърлената главница,за периода от 19.12.2011 год. до окончателното й изплащане,както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за обезщетение за забава в размер на 1156,25 лева, за периода 01.03.2011 год. – 18.12.2011 година,като в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено. Преди произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав установи наличие на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, както следва: Главните и акцесорни претенции са предявени на основание сключена между страните спогодба и в условия на евентуалност – при отхвърляне исковете на това основание - на основание сключен между страните договор за изработка от 14.03.2006 година.Първоинстанционният съд е уважил исковете на основание договор за спогодба,каквато е приел,че е сключена между страните.Предвид вида на съединяване на исковете не се е произнасял по претенциите на евентуално заявеното основание. Въззивният съд,излагайки мотиви и относно неоснователността на исковете на основание договор за спогодба,съответно обосновавайки частична основателност на същите на основание договор за изработка, е постановил диспозитив, несъответен на мотивите,доколкото съобразно същите е следвало да отмени първоинстанционното решение изцяло, да постанови осъдителен диспозитив по приетата за основателна част от претенциите и отхвърли в останалата им част същите,на приетото за доказано основание – договор за изработка. Констатираното противоречие между мотиви и диспозитив предпоставя производство по реда на чл.247 ГПК от въззивната инстанция,след което делото ще следва да се върне за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. С оглед преждеизложеното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение