Определение № 100 от 30.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3880/26.02.2019г. на П. Д. С. от [населено място] срещу разпореждане от 15.02.2019 г. по в.ч гр. д. № 6105/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 212 от 07.01.2019 г. на същия жалбоподател против определение № 3974 от 20.12.2018г. по същото дело поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности. В частната жалба се правят оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Б. С. С. Д. счита същата за неоснователна. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество тя е неоснователна. С определение № 3974 от 20.12.2018г., постановено по в.ч. гр.д.№ 6105/18г., Софийският апелативен съд, 12 с-в, е потвърдил разпореждане от 16.11.2018г. по гр.д.№ 8380/2018г. на Софийския градски съд, с което върната частна жалба на П. Д. С. с вх.№ 124163 от 01.10.2018г., поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от П. Д. С., която с разпореждане от 21.01.2019г. е оставена без движение, като на жалбоподатнеля са дадени указания в едноседмичен срок от уведомлението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съобщението му е връчено лично на 29.01.2019г. и тъй като в указания срок държавната такса не е била внесена, с обжалваното разпореждане частната жалба е върната като нередовна. Върховният касационен съд, състав на IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, администриращият въззивен съд връща жалбата, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности като с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК, доколкото за производството по частните жалби няма особени правила, се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. В случая, въпреки че на жалбоподателя изрично е указано да отстрани нередовностите по подадената от него частна касационна жалба, същият не е представил вносна бележка за платена държавна такса, поради което правилно жалбата е върната. Доводите на жалбоподателя, че разпореждането не е подписано от постановилия го съдия и че няма дата не кореспондират на данните по делото и са неоснователни, а обстоятелството, че то не съдържа номер няма никакво отношение към неговата валидност, допустимост и правилност. Същото се отнася и за довода, че в съобщението за оставяне на частната жалба без движение не били написани лицата, на които не е могло да бъде връчено съгласно чл.46, ал.3 ГПК, след като в случая то е връчено лично на жалбоподателя. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,