Определение № 37 от 20.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 266/2012 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 26.01.2012г. на съдията- докладчик по нахд № 90/12г. по описа на Районен съд Враца, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че компетентен да разгледа делото е Районен съд София. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадена е жалба от [фирма] против наказателно постановление № 0162/12.08.2011г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на БТК АД е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лв. за нарушение по чл.325, ал.1 от Закона за електронните съобщения. Въз основа на подадената жалба било образувано нахд № 18382/11г. по описа на Районен съд гр. София. С разпореждане на съдията - докладчик съдебното производство било прекратено и делото изпратено по компетентност на Районен съд Враца по съображения, че мястото на извършване на нарушението е в [населено място]. С разпореждане на съдията - докладчик от 26.01.2012г. по нахд № 90/12г. по описа на Районен съд Враца, съдебното производство било прекратено и повдигнат спор за подсъдност. ВКС намери, че съдът, на който делото е подсъдно, е районният съд в гр. София. Чл. 59 ал.1 от ЗАНН определя компетентността за обжалване на наказателните постановления пред районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение. В конкретния случай отказът за преносимост на заявения номер е бил даден от БТК АД, чието местонахождение и адрес на управление се намира в [населено място]. Без значение е обстоятелството, че последиците от това действие са намерили проявление в друго населено място.