Определение № 409 от 27.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 28.09.2017г. на И. И. С. на влязлото в сила решение от 18.04.2016г. по гр.д.№24/2016г. на АС Пловдив и потвърденото с него решение от 06.07.2015г. пс гр.д.№136/2015г. на ОС Хасково на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С въззивно решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.36, ал.3 ЗА в частта, с която е отхвърлена претенцията на И. И. С. за признаване за установено, че М. [фирма] й дължи сумата над 26531,46лв. с включен Д. до пълния предявен размер от 516769,10лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по г.д.№ 274/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.г.д. № 2538/2014г. по описа на Районен съд – Хасково, съобразно чл.37 от Закона за адвокатурата, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата над 258,72лв. до пълния предявен размер от 5039,22лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 28.10.2014 г. – 01.12.2014г. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в която адвокатският съвет следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, тъй като в случая това е станало с решение на В. адвокатски съвет от 12.09.2014г., постановено по жалба срещу решението на адвокатския съвет на адвокатската колегия, на която е член адвокат С.. В молбата за отмяна молителката поддържа, че е налице ново доказателство - резолюция от 05.11.2013г. върху „Молба от адв.И. С. по гр.д.№274/2012г. на ОС Хасково”, в която е взето становище във връзка с определение от 01.10.2013г. по гр.д.№274/2012г. на ОС Хасково, която установява нови обстоятелства, които не са съществували към момента на приключване на устните състезания, не са били известни на страната и тя не е могла да се снабди своевременно с тях - основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. при тези данни намира, че молбата за отмяна на първоинстанционното решение следва да се остави без разглеждане. Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени вчл.303 - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представеното от молителя писмено доказателство – „Молба от адв.И. С. по гр.д.№274/2012г. на ОС Хасково”, в която е взето становище във връзка с определение от 01.10.2013г. по гр.д.№274/2012г. на ОС Хасково, няма качеството на новооткрито писмено доказателство, което да сочи на непълнота на доказателствата и да е от съществено значение за изхода на спора, тъй като същата е представена като доказателство по гр.д.№136/2015г. на ОС Хасково и се намира на л.98 от същото и е съобразена от районния съд при постановяване на решението/ чиято отмяна се претендира/ по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.36, ал.3 ЗА при определяне размера на дължимото се възнаграждение на молителката за свършената работа по правната защита на [фирма] по г.д.№ 274/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Касае се до писмено доказателство, което е съществувало по време на процеса и страната го е представила по делото, като същото е взето предвид от съда. Дали това становище е било изпращано или не до Кабинета на М. П., не представлява обстоятелство от съществено значение за изхода на спор, касаещ облигационните правоотношения, възникнали по повод оказана правна помощ от адв.С. на [фирма] по г.д.№ 274/2012г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Поставената резолюция на 05.11.2013г. върху молбата становище във връзка с определение от 01.10.2013г. по гр.д.№274/2012г. на ОС Хасково не представлява нов документ, който установява или има за цел да установи обстоятелство, което страната не е могла да установи в процеса с други доказателствени средства, от значение за спора. Настоящият състав при тези данни намира, че е налице липса на надлежно изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК, което предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Вмененото в чл.306, ал.1, изр.1 ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл.303, ал.1 ГПК. Молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон/ какъвто е конкретния случай/, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК – каквато е настоящата, е недопустима / в този смисъл т.10 от ТР№7/2014г. ОСГ ТК на ВКС/. Развитите доводи относно неправилното приложение на закона от възизвния съд не могат да бъдат преценявани в настоящето производство. Предвид изложените съображения, съдът