Определение № 1872 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11729/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. С. Д. чрез адв. Павлова, против Определение № 8990/12.11.2024г., постановено по адм.д.№ 1724/24г. от Бургаския административен съд. С обжалваното определение е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 АПК производството по адм.д.№ 1724/24 година по описа на Административния съд - Бургас, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.д.№ 1725/24 г. по описа на Административен съд - Бургас. Съдът, постановил обжалваното определение е приел, че делото пред него е образувано по искова молба на М. С. Д., с която е предявен иск срещу Върховния административен съд, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от постановени два нищожни акта на Върховния административен съд. Съдът е посочил в определението си, че е направено искане от ищцата да бъде задължена Община Несебър да издаде посочен документ, но същото не можело да се квалифицира като отделна жалба или иск, тъй като представлява доказателствено искане по чл.192, ал.1 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Съдът е посочил също така, че вредоносните (според ищцата) определения са предмет на разглеждане по друго дело, а именно № 1725/24г. по описа на Бургаския административен съд, който спор се явява преюдициален по отношение на исковата претенция на ищцата. В частната жалба се възразява срещу определението в частта, в което е прието искането на ищцата за задължаване на Община Несебър за издаване на документ, като доказателствено искане. Жалбоподателката твърди, че съдът не се е произнесъл по искането й - да се извърши проверка в "Медицински център Доктор Д. Пеев" ЕООД- к.к. Слънчев бряг, за да се установи, има ли издаден документ във връзка с изпълнение на два задължителни документа Разпореждане на Бюрото по труда от 1990г. и Експертно решение на ТЕЛК от 1988г. и в случай, че такъв не е издаден, да бъде задължена Община Несебър като правоприемник на Морски санаториум, на когото е била подчинена курортната поликлиника, да издаде такъв документ, съгласно чл.173, ал.3 АПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното определение като неправилно по следните съображения. Видно от молба вх.№ 12080/11.11.24г. в АС-Бургас от Д., подадена чрез процесуалния й представител е, че освен исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, Д. е формирала и друг петитум - за задължаване на Община Несебър като административен орган да й издаде документ в изпълнение на конкретно разпореждане от Бюрото по труда и на конкретно Експертно решение на ТЕЛК. Искането не е доказателствено по начина формирането му. Доколко това искане е допустимо за разглеждане по реда на АПК и доколко то касае искане за издаване на административен документ, е въпрос на конкретна преценка от съда, която в конкретния случай не е формирана. При евентуална преценка за допустимост на искането, съдът следва да прецени и доколко то може да се съедини за съвместно разглеждане с исковата претенция на Д.. При това фактическо положение, съдът неправилно е спрял производството по делото, преценявайки, че е сезиран единствено и само с исковата обезщетителна претенция на Д.. Обжалваното определението следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за процедиране съобразно указанията на настоящата инстанция. Воден от горните съображения и на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд