Определение № 104 от 17.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2032/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му – юрк Г. Р., с искане за допълване в частта за разноските на определение № 47 от 31.01.2018 г. по т.д. № 2032/2017 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 662/23.03.2017 г. по т.д. № 5927/2016 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по молбата – М. Е. С., не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, поради следните съображения: С определение № 47 от 31.01.2018 г. по т.д. № 2032/2017 г. на ВКС, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 662/23.03.2017 г. по т.д. № 5927/2016 г. на Софийски апелативен съд. Производството е инициирано с касационна жалба на М. С.. С подадения отговор на касационната жалба, дружеството - молител, чрез своя процесуален представител, е направило своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски, в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение По гр.д. № 18605/2014 г. на Софийски градски съд, е приложено заверено копие от пълномощно, удостоверяващо процесуалните права на юрисконсулт Г. Р.. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП, поради което молбата е основателна и сумата от 300 лв. следва да бъде присъдена. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe