Определение № 5 от 15.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 19/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. П. Л. и С. Ц. В. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 5 ГПК на влязло в сила решение № 2934 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 7318/2009 г. на СГС. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното: Предмет на молбата за отмяна е решение № 2934 от 02.05.2012 г. по гр. д. № 7318/2009 г. на СГС, с което е уважен предявен от К. К. Б. срещу молителките ревандикационен иск, като те са осъдени да му ревандикират 165 кв. м., съставляващ част от поземлен имот с идентиф. 68134.1937.1124 по КП и КР от 2010 г., на [населено място], м. К. село, а по предходен план имот пл. № 1124, за м.[жк]. Молителите поддържат, че новооткритото писменото доказателство, релевантно за спора – нот. акт № 128, т. ІІІ, по нот. д. № 479/2004 г., от които се установява, че ищецът Б. се е разпоредил със спорния имот по време висящността на спора, им е станало известно на 05.05.2015 г. Молбата за отмяна е подадена на 25.05.2015 г. от легитимирани страни, в преклузивния срока по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, поради което е допустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.