Определение № 27 от 21.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. И. К. от [населено място] с вх. № 8231/30.1Х.2010 г., подадена в качеството му на молител в извънинстанционното пр-во за отмяна на влязло в сила решение на Русенския РС от 6.ХИ.2007 г. по гр. дело № 2426/07 г., което е биело приключено с решение № 86/16.VI.2010 г., постановено от настоящия състав по делото за отмяната на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа се, че още в молбата си за отмяна К. надлежно бил поискал присъждане на „такси и разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение". Съображението за оставяне без разглеждане на тази молба на П. Ив. К. от гр. В. Т. с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК са следните: С решението на настоящия състава на ВКС, постановено в извънинстанционното пр-во за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, чието допълване в частта му за разноските се претендира, делото е било върнато за ново разглеждане от Русенския РС. Съгласно чл. 308 ГПК при новото разглеждане на делото се прилагат общите правила, т.е. тези които важат за редовните съдебни инстанции, вкл. разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение