Решение № 7296 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощник юрк. Гъркова, срещу решение №10278 от 20.11.2025г. по адм. дело №1650/2024г. на Административен съд-Бургас, с което по жалба на Д. Д. М., е отменено негово Уведомително писмо с изх.№02-020-6500/7499#4 от 03.09.2024г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019, в частта, с която на М. е наложена обща санкция и редукция ( не е оторизирана сума за плащане) в размер на 5374,11лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от М. заявление за подпомагане УИН [номер] за кампания 2019г., в частта относно заявените с код АК 6 площи в общ размер 9,12ха. с посочени конкретни парцели.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Д. Д. М., чрез процесуален представител адв. Георгиев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с №02-020-6500/7499 от 15.11.2022г. от АС - Бургас с решение №4877 от 27.06.2024г. по адм. дело №476/2024г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2019г. на Д. Д. М.. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. са уредени в Наредба №7 от 24.02.2015г. В процесния случай М. е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки, включително по мярка Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2019. Съдът е установил, че в случая е отказано подпомагане за 2019г., която е пета, последна година от поетия ангажимент и съобразно чл.36, ал.1, т.1 от Наредбата жалбоподателят е длъжен да поддържа площите постоянно затревени. Позовал се е на представения доклад за проверка на място "Мярка 10 Агроекология и климат -2019" на РТИ Ямбол с начална дата 20.08.2019г. и крайна дата 29.08.2019г., в който е установено, че изискването за превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи е спазено от жалбоподателя. Съдът е анализирал разпоредбата на чл.16 от Наредба №7 от 24.02.2015г. и базовите изисквания посочени в Приложение №6 и е стигнал до извод, че посоченото от органа неспазено изискване, а именно площта от 9,12 ха е недопустима за подпомагане, поради установяване на култури от група постоянно затревени площи преди кампанията на поемане на ангажимента, не е включено в базовите изисквания на Приложене №6 и не е налице хипотезата на чл.16 от Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделят се изцяло изводите на АС - Бургас, че макар оспореното УП да е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснти съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на материалния закон. От оскъдните пояснения към таблиците в писмото, служещи за мотиви на органа се налага извод, че с оспореното УП са наложени санкции и редукции на субсидията за наддеклариране ( колона 4 и колона 5), за неспазени базови и други изисквания (колона 9 колона 12) от Таблица – оторизирани суми в лева по направление "Контрол на почвената ерозия," АК 6 относно парцелите заявени за подпомагане с код за агроекологични дейности АК6 (Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи) с площ 9.12ха. От поясненията към колона 6 е видно, че площта е санкционираната на основание чл.18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г., а съгласно поясненията към колона 8 - установена площ след проверка на базови и други изисквания - е посочено намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от размера на декларираните площи за съответното направление, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания за направление от мярка 10 "Агроекология и климат" от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания, съгласно чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 и Наредба № 7 от 24.02.2015г. В поясненията съм колона 9 - санкционирана площ за неспазени базови изисквания и други изисквания, административния орган е посочил, че съгласно ДЗ до изпълнителния директор от 22.06.2018г. са предприети действия относно констатации в доклад на дирекция "Вътрешен одит" по отношение на дейност "Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6), в резултат на които площта от 9.12ха се счита за недопустима за подпомагане, без да се наддекларира, поради установяване на култури от групата ПЗП(постоянно затревени площи) преди кампанията за поемане на ангажимента, което не отговаря на изискванията за дейността "Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи", като площите в първата година от ангажимента, следва да са обработваеми. По делото не е спорно, че кампания 2019г. е пета последна година от поетия от М. ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат", за която е одобрен с УП изх. №02.020 -6500/3141 от 13.05.2016г. за одобрение и неодобрание за участие по мярката от ПРСР 2014 -2020г., от което е видно, че одобрен за участие по направление "Контрол на почвената ерозия" от Мярка 10 "Агроекология и климат". С УП изх. №02-020- 6500/4051 от 13.08.2018г. за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. за кампания 2015г. е оторизирана субсидия по мярката в размер на 66228,28лв. По делото не са налице твърдения и не са представени доказателства за прекратяване на поетия ангажимент по мярката по реда на чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата към 2019г., но както стана ясно от мотивите на органа, санкцията с оспореното УП е наложена за това, че площите не са били обработваеми в първата година от поемане на ангажимента в нарушение на чл.36, ал.1 от Наредба №7 от 24.02.2015г. Разпоредбата на чл.36, ал.1 повелява, че при управление на агроекологичните дейности по направление "Контрол на почвената ерозия", земеделският стопанин прилага една от следните дейности: т.1. превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, а съгласно ал. 3 от Наредбата през втората и следващите години от поетия агроеколочен ангажимент по ал.1, т.1 одобрените парцели се заявяват н заявлението за плащане и поддържат като постоянно затревени площи. Анализа на разпоредбите налага извод, че за агроеколигична дейност с код АК 6 изискването е площите да са обработваеми през първата година на поетия ангажимент, а през втората и следващите те трабва единствено да се поддържат като постоянно затревени площи, без да се разорават. По делото не е спорно, че през петата 2019г. процесните площи са били затревени и е подадено в срок заявление за плащане. Административния орган е приел, че през 2014г. - преди поемане на конкретния ангажимент, е установено пресичане с култури от групата ПЗП - постоянно затревени площи, което не отговаря на дейността " превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи" тъй като през първата година от ангажимента площите следва да са обработваеми. Правилно от събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод за недоказаност на фактическите констатации в оспореното УП за неспазени базови и други изисквания по чл. 16 от Наредба № 7/2015 г., предвиждащ, че когато при проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7 и изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методиката по чл. 10в от ЗПЗП. От приложеният по делото доклад за проверка на място с начална дата 20.08.2019г. и крайна дата 29.08.2019г. е видно, че изискването за превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи е спазено от земеделския производител. На следващо място, както правилно е посочил в решението си АС посоченото в УП като фактическо основание за неспазени базови базови изисквания - установяване на култури от групата постоянно затревени площи преди кампанията за поемане на ангажимента не фигурира сред базовите изисквания, включени в приложение №6 към чл.16 от Наредбата, поради което правилно съдът е стигнал до извод за недоказаност неизпълнение на базовите изисквания по чл.16 от Наредбата. Противно на наведените доводи в касационната жалба неспазването на базови изисквания не се установява и от приложената по делото докладна записка на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, относно предприемане на действия по констатации в доклад на дирекция "Вътрешен одит" за направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат". Както беше посочено по - горе в решението, настоящото УП с наложени санкции касае петата последна година от поетия от М. ангажимент и пропуските на административния орган при допуснато одобрение за участие по мярката в нарушение на законовите изисквания, следва да бъда преодоляни по предвидения в закона ред, а не на произволно избрани и неотносими правни основания. Поради недоказаност на посочените в УП фактически основания от страна на административния орган, не са налице и посочените правни такива за наложени санкции при свръхдеклариране по чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014г. в размер на 5374,11лв. Обжалваното решение като правилно постановено и при липсата на сочените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски размер на 400 евро, заплатено възнаграждение за един адвокат, като наведеният довод за прекомерност е бланкетен и неоснователен. Заплатеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и съответства на извършената адвокатска работа по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение