Определение № 7839 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2025 г.

ВАСШесто отделение14.07.2025 г.докладчик Слав Бакалов

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. И. М. гр. София против определение № 14110 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 12973/2024 г. на Административен съд - София-град. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 6395/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. И. М. гр. София, подадена чрез пълномощник - адвокат Х. Банов, с която се оспорва определение № 14110 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 12973/2024 г. на Административен съд - София-град, с което на основание чл. 88, ал. 3 от АПК е отхвърлил жалбата на М. И. М. срещу Решение № КПК-31/28.11.2024г на Директор на ТП на НОИ Перник, с което, като недопустимо по заявения ред, не е разгледано по същество искане за обжалване на Задължителни предписания № ЗД-1-13-00706003/20.01.2020 г на контролен орган при ТП на НОИ гр.Перник, в частта, в която е разпоредено на осигурителя „Турбо-механика“ ЕООД, да заличи подадени данни по реда на чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за оспорващия за периода: 09.08.2016 г. - 31.05.2019 г., като недопустимо и е прекратено производството по същото искане. Съдът е указал изрично, че определението му е окончателно и не подлежи на обжалване. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения от него административен акт. В заключение прави искане за отмяна на определението на АССГ и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане по същество. Ответникът в писмено становище е заявил неоснователност на подадената частна жалба. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба намира, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК регламентира съдебния контрол върху административните актове, с които се прекратява административното производство при условията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Определението на административния съд, с което той решава въпроса по същество, е окончателно. Върховният административен съд не е овластен да разглежда жалби срещу определения, постановени по този ред, тъй като законът изрично е регламентирал тяхната необжалваемост и е изключил възможността за атакуването им пред по-горна инстанция. Подаването въпреки това на частна жалба срещу процесното определение не може да дерогира установените в закона императивни правила на режима на обжалване на определенията, изключващи инстанционен контрол на такива като процесното. Принципно следва да се посочи, че обжалваното определение на АССГ не е съобразено с актуалната практика на шесто отделение на ВАС, според която работниците и служителите, чиито данни са заличени въз основа на издадени спрямо осигурителя задължителни предписания, се явяват лица по отношение на които тези предписания засягат права и пораждат задължения, поради което същите имат правен интерес от оспорването им. Независимо от това, доколкото законът е предвидил едноинстанционен съдебен контрол на оспорения административен акт, в настоящото производство обжалваното определение на АССГ не би могло да се преразгледа. Това би било възможно само при условията на Глава четиринадесета от АПК, в случай, че са налице основания за това. Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, с оглед което и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предложение последно от АПК, частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на оспорване, а производството по делото трябва да бъде прекратено като образувано по ненадлежно сезиране. Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

6