Решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г.

Решение № 166 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], приподписана от гл. юрисконсулт С. Д. срещу въззивно решение № 190 от 24.09.2012 г. по в. гр. дело № 377/2012 г. на Сливенския окръжен съд. С него е отменено решение № 147 от 29.05.2012 г. по гр. дело № 176/2012 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, предявени от М. Д. В. срещу жалбоподателя и вместо него е постановено друго, с което същите са уважени. С определение № 256 от 28.02.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли съдът да изложи фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните изводи по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, само в частта на решението по този иск, като разрешен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1210/2009 г. на IV г. о.; решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. дело № 850/2011 г. на II г. о. Според посочената задължителна съдебна практика императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. С обжалваното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване въззивният съд е приел, че искът по чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и го е уважил за сумата 5453.70 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази част, като незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е приел, че последното месечно трудово възнаграждение е в размер на сумата 908.95 лв., включвайки в него и суми, които нямат постоянен характер. Ответницата по касационната жалба М. Д. В. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, приема следното: Решението е неправилно. Установено е, че последното брутно трудово възнаграждение ищцата за м. декември 2011 г. е в размер на 908.95 лв., като в него се включва сумата 412 лв. основно възнаграждение; 187.87 лв. допълнително възнаграждение и професионален опит; 100 лв. получено за м. декември допълнително материално стимулиране, 100 лв. СБКО и 109.08 лв. обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ. Установено е също така, че за периода 1.01.2012 г. до 30.06.2012 г. не е полагала труд по трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на решението си Старозагорският окръжен съд е допуснал същество нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 236, ал. 2 ГПК/, като в решаващите мотиви за уважаване на иска по чл. 225, ал. 1 КТ не е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с размера на брутното трудово възнаграждение получено от ищцата за месеца предхождащ уволнението, въз основа на който следва да се определи размера на обезщетението за принудителна безработица, което е довело до необоснованост и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 228 КТ. Неправилно е определена базата за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В случаите на чл. 228 КТ /обхващащи и обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ/ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл. 15 от същата, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл. 228 КТ включва основното трудово възнаграждение и това за придобит трудов стаж и професионален опит. Допълнителното материално стимулиране и обезщетението за неспазен срок на предизвестие нямат характер на допълнителни трудови възнаграждение с постоянен характер. Или, брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ незаконното й уволнение по см. на чл. 228 КТ е в размер на 599.87 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се определя на тази база и за шестмесечният период същото възлиза на 3599.22 лв. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за процесния период от 1.01.2012 г. до 30.06.2012 г. на ищцата се дължи обезщетение в размер на 3599.22 лв., ведно със законната лихва считано от 27.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена, обжалваното решение - отменено, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърли за разликата над 3599.22 лв. до 5453.70 лв. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати направените от ищцата разноски за касационното производство в размер на 440 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,