Решение № 638 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 588/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. З. А. от с. Л., обл. Перник срещу определение от 17.09.2009 год., постановено гр.д. № 779/2004 год. на Софийски градски съд, ВО, 2-Б състав, с което е оставена без уважение инкорпорираната в касационната жалба от 16.06.2009 год. на К. З. А. молба, с която се иска предоставяне на правна помощ по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че предвид трудовия характер на спора и разпоредбата на чл. 359 КТ, съдът е бил длъжен служебно да назначи адвокат, който да осъществява защитата на молителя в процеса в това число и приподписването на подадената от него касационна жалба. Частният жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да му бъде назначен служебен адвокат като бъде освободен от заплащането на адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение градският съд правилно е приел, че искането на частният жалбоподател за назначаване на служебен адвокат инкорпорирано в подадената от него касационна жалба срещу решението постановено по гр.д. №779/2004 год. на практика следва да се квалифицира като искане за предоставяне на правна помощ при условията на закона за правната помощ. С оглед на това съдът правилно е приел, че за да се предостави такава помощ следва се предоставят данни относно обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 23,ал.4 от Закона за правната помощ. С оглед на това е дал указания на молителя да представи декларация относно неговото семейното и имуществено състояние. Доколкото такава не била депозирана по делото съдът не е имал възможност да прецени дали са налице предпоставките на закона за предоставяне на правна помощ и правилно е отказал същата. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че предвид разпоредбата на чл. 359 КТ съдът е длъжен служебно да определи адвокат, който да защитава интересите му в процеса и да му съдейства при неговото водене като го освободи от заплащане на адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 359 КТ предвижда, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите като те не заплащат такси и разноски. Тази разпоредба не третира въпросите за защитата по трудовите дела, която с оглед действащото законодателство се осигурява по реда предвиден в Закона за правната помощ. В този нормативен акт е регламентиран и начина на заплащане на предоставената правната помощ, като съгл. чл. 40 от него, адвокатът, който осъществява правна помощ няма право да получава от доверителя възнаграждение и средства за покриване на разходи. Предвид изложеното, обжалваното определение е постановено в съответствие със закона. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.