Определение № 3238 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4995/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. М., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат А. В., срещу въззивно решение №285 от 01.08.2023 г. по в.гр.д. №205/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 80 от 10.02.2023 г. по гр.д. № 1584/2021 г. на Районен съд – Дупница. С първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. П. Б. сумата 8060 лв., част от дължима сума в общ размер 18 060.00 лв., представляваща остатък от парично задължение по договор за заем от 06.10.2009 г. и анекс №1 към него от 27.08.2014 г. както и сумата 1719.48 лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018г. до 06.08.2019 г., върху дължимия остатък от главницата по сключения между страните договор за заем и анекс към него в размер на 8060.00 лв, а също и деловодни разноски съобразено уважените искове. Ответницата по касационната жалба Н. П. Б., със съдебен адрес - [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. П., оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че с решение №260/33 от 14.06.2021 г. по гр.д.№163/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение от 31.12.2019 г. по гр.д.№1862/2019 г. на Дупнишкия районен съд, с което О. Н. М. е осъдена да заплати на Н. П. Б. сума в размер на 10 000.00 лв. от общо дължима 18 060.00 лв., дължим остатък от главница по договор за заем от 06.10.2009 г. и анекс №1 към него от 27.08.2014 год. Със същото решение М. е осъдена да заплати на Б., сума в размер на 1187.44 лв., частично предявена от общо дължима сума 2187.44 лв., обезщетение в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018 год. до 09.09.2019 г., върху дължимия остатък от главницата по сключения между страните договор за заем анекс към него. Решението не е допуснато до касационен контрол с определение от 29.10.2022 г. – влязло в сила на 29.10.2022 г. На основание чл.240 ЗЗД – с договор за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК – т.2 е посочено, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. По тази причина според въззивния съд доводите за недействителност на процесния договор за заем, поради унищожаемост са неоснователни. Налице е влязъл в сила съдебен акт, с който със сила на пресъдено нещо е признато, че е налице валиден договор за заем от 06.10.2009 г. и анекс №1 към него от 27.08.2014 г. по силата на който за ответницата по иска е възникнало задължение за плащане на сумата от 10 000.00 лв., претендирана частично от 18 060.00 лв. Влязлото в сила решение дава отговор и на въпроса, че тази сума е предадена. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ит.3 ГПК жалбоподателката е формулирала следните въпроси: „Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните?“; „Предаването на сумата по договор за заем основен елемент ли е от фактическия състав на чл.240, ал.1 ЗЗД; „За заплашителните действия по смисъла на чл.27 ЗЗД“ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения: За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият повдигнат въпрос е правнорелевантен, но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази посочена от жалбоподателката, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички относими факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложила мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства. Останалите въпроси са неотносими, защото според решаващите мотиви на въззивното решение и съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния предявен размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поради което въпросите за валидността на договора и за предаването на заетата сума не могат да се пререшават. Налице е влязъл в сила съдебен акт с който със сила на пресъдено нещо е признато, че е налице валиден договор за заем от 06.10.2009 г. и анекс №1 към него от 27.08.2014 год. по силата на който за ответницата по иска е възникнало задължение за връщане на сумата от 10 000.00 лева, претендирана частично от 18 060.00 лв. Съобразно изхода на спора на адвокат Н. П. от САК, пълномощник на ответницата по касационната жалба, трябва да се присъдят 900 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.