Определение по допустимост от 03.10.1996 г. на КС по к. д. № 21/1996 г.

Делото е образувано на 25 септември 1996 г. по искане на 50 народни представители от 37-о Народно събрание. С искането се оспорва конституционосъобразността на разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в тяхното съдържание и редакция по Закона за изменение и допълнение на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ, ДВ, бр. 79/1996 г.). И по-конкретно оспорени са: § 2 в частта му, с която се изменя и прередактира чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ; § 5 в частта му, с която се изменят и прередактират чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, както и в часта му, с която се създава нова алинея 12 на чл. 10 ЗСПЗЗ; § 8 в частта му, с която се изменят и прередактират чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ; § 10 в частта му, с която се изменят и прередактират чл. 14, ал. 8 ЗСПЗЗ; § 12 в частта му, с която се изменят и прередактират чл. 17, ал. 3 ЗСПЗЗ и § 20 в частта му, с която се създава § 2а на Допълнителните разпоредбите на ЗСПЗЗ. Конституционният съд прецени, че в своето предметно съдържание искането е допустимо за разглеждане по същество. Искането е предявено от 50 народни представители, които съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията са субектно легитимирани да сезират Конституционния съд. Конституционният съд, като има предвид, че този закон (ЗИДЗСПЗЗ) е гласуван от Народното събрание след връщането му от президента на републиката за ново обсъждане (Указ № 278, ДВ, бр. 69/1996 г.), счита, че е необходимо президента да бъде конституиран като страна в процеса. Като заинтересувани страни по това дело трябва да бъдат конституирани още и Народното събрание, Министерският съвет, министърът на земеделието и хранителната промишленост. Конституционният съд