Определение № 179 от 29.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 243/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Б. С. А., чрез адв.П.К. срещу определение от 06.12.2019г. по в.гр.д. №2221/2018г. по описа на Апелативен съд- София, с което е спряно производството на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението като неправилно. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание без да изслуша страните и да им даде възможност за становище, вкл. без да даде възможност да бъде оттеглен иска срещу ответника ЗК „Олимпик“ АД. Поддържа, че дори да са налице предпоставки за спиране на производството срещу първия ответник, не са налице основания за спиране срещу втория ответник НББАЗ. Ответниците по жалбата ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ и Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], както и третото лице помагач „ОЗК-Застраховане“ АД не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството по в.гр.д. №2221/2018г. по описа на Апелативен съд- София е образувано по въззивни жалби от ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ и от Б. А., чрез адв.К., както и насрещна въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] срещу постановеното по гр.д.№16721/2015г. решение на Софийски градски съд съответно в осъдителната и отхвърлителната му част. С обжалваното решение частично са уважени предявените искове, като двамата ответници ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ и Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] са осъдени солидарно да заплатят на ищцата Б. А. обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.282, ал.3 КЗ /отм./ в размер от 154.69 лева- имуществени и 30 000 лева- неимуществени вреди, както и законна лихва върху сумите до окончателното плащане, като в останалата част до пълните предявени размери претенциите са отхвърлени. С обжалваното определение въззивният съд спира производството на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.624 и чл.625 КЗ - поради откриване на производство по ликвидация на въззивника ЗК „Олимпик“ АД, Кипър. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е частично неправилно. Наличието на основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.2-т.7 ГПК е процесуална пречка за развитието на производството, за която съдът следи служебно. В конкретната хипотеза въззивникът ЗК „Олимпик“ АД, Кипър /ответник по иска/ е застрахователно дружество с регистрация в Никозия, Република Кипър, по отношение на което с акт на Областен съд Никозия, Кипър по иск №656/2018г. е открито производство по ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/. Това обстоятелство, както и назначаването на П. Н. и С. К. за постоянни ликвидатори /синдици/ са вписани в ТР по партидата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ /вписване №20190926145744/. С вписването им на 26.09.2019г. тези обстоятелства се считат известни на третите лица /чл.7, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. По отношение на последиците от откриване на производство по ликвидация/ несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, българският закон препраща към правото на съответната държава /чл.624 КЗ/, като в рамките на своята компетентност съдът служебно е установил съдържанието на приложимото право- Законите за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 г. и 2017г. на Република Кипър и Закона за дружествата. Разпоредбата на чл.315, ал.4 от Закона за застраховането и презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Република Кипър предвижда, че: „При спазване на разпоредбите на членове 335 до 342, разпоредбите на членове 301 до 303 от Закона за дружествата относно резултатите от производството по ликвидация в действащите застрахователни договори и членове 215, 220, 305 и 306 от Закона за дружествата, които се отнасят до резултатите от процедурата по ликвидация, удовлетворяваща отделните кредитори, са прилага по аналогия.“. Съгласно чл.220 от Закона за дружествата с факта на издаване на разпореждане за ликвидация никое производство не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение от съда. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. с чл.624 КЗ и чл.271 и чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 25.11.2009г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност, поради което определението за спиране на производството по въззивната жалба на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ срещу решението в частта, с която са уважени частично предявените срещу него искове и по въззивната жалба от Б. А., чрез адв.К. срещу решението в частта, с която частично са отхвърлени исковете срещу ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ следва да бъде потвърдено като правилно. Обстоятелството, че въззивният съд е спрял производството по делото без да даде възможност на страните да вземат становище, не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на обжалвания съдебен акт. Ищецът може да упражни правото си на отказ от иск или да оттегли исковата молба и в хипотезата на спряно производство. В останалата част- по въззивната жалба от Б. А., чрез адв.К. срещу решението в частта, с която частично са отхвърлени исковете срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], както и по насрещната въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], няма правно основание за спиране на въззивното производство. Ответниците ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „ЗК „Олимпик- клон България“ КЧТ и Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] са обикновени другари, поради което няма процесуална пречка производството по исковете срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] да продължи. Следва да се отбележи, че предявяването на процесните вземания срещу ЗК „Олимпик“ АД, Кипър в производството по ликвидация/ несъстоятелност на дружеството, респ. приемането им и включването в списъци на приети вземания или включването им в списъци на неприети вземания, е ирелевантно както за движението по делото, така и за изхода на спора по предявените срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] искове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение