Определение № 1153 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2022 г.

С молба вх. № 10 448/29.08.2023 година адвокат С. Г. от АК София е поискала да бъде изменено постановеното по делото определение № 2441/10.08.2023 година, в частта му за разноските, като й бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на Ц. С. В. в размер съответстващ на нормите на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, с предишно наименование Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им след измененията, обнародвани в ДВ бр. 88/04.11.2022 година, вместо определеното от съда възнаграждение от 1482.37 лева Препис от молбата е бил връчен на М. М. А. като по делото е постъпил отговор от същата с вх. № 12 611/13.10.2023 година, подаден от назначения й от съда особен представител адвокат С. Д. от АК София, с който молбата по чл. 248 от ГПК е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение, а наред с това е поискано да й бъде определено възнаграждение в качеството й на особен представител на М. М. А. за касационното производство.. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от С. Г. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 2441/10.08.2023 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 262 482/25.07.2022 година на Софийски градски съд, ІV Б състав, постановено по гр. д. № 1258/2021 година по подадената срещу него от М. М. А. касационна жалба с вх. № 301 363/31.08.2022 година. Със същото определение М. М. А. е осъдена да заплати на адвокат С. Г. сумата от 1482.37 лева представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за представителство на ответницата по касационната жалба Ц. С. В. пред касационната инстанция. При определяне на размера на възнаграждението касационният съд е взел предвид разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа отреди измененията, обнародвани в ДВ бр. 88/04.11.2022 година. В молбата по чл. 248 от ГПК са изложени твърдения, че тъй като отговора на касационната жалба е с вх. № 310 644/10.11.2022 година трябвало да се вземат предвид правилата на Наредбата след посочените изменения. Във връзка с това трябва се посочи, че единствено момента на подаването на отговора на касационната жалба не може да бъде определящ критерий за това как да бъде определено адвокатското възнаграждение. Самото подаване е три дни след като обнародваните ДВ бр. 88/04.11.2022 година изменения на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа са влезли в сила. Затова през по-голямата част от срока за отговор на касационната жалба са действали правилата на Наредбата отпреди изменението, а в самия отговор са изложени твърдения, които са били предмет и са били обосновавани пред инстанциите по същество. Затова краткия период между влизането в сила на измененията на Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа и подаването на отговора на касационната жалба не обосновава прилагането на новите правила за определяне на възнаграждението, а такова трябва да намерят тези, действали през по-голямата част от периода и през времето, в който се е оформило становището на страните по спора. Затова така подадената от адвокат С. Г. от АК София молба с вх. № 10 448/29.08.2023 година за изменение на постановеното по делото определение № 2441/10.08.2023 година, в частта му за разноските е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. При подаване на касационната жалба с вх. № 301 363/31.08.2022 година М. М. А. е била представлявана от назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат С. Д. от АК София, възнаграждението на която се дължи от насрещната страна, а именно Ц. С. В.. Размерът на това възнаграждение следва да се определи съответно на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради което възлиза на сумата от 1482.37 лева. С оглед на това на особения представител на М. М. А. се дължи възнаграждение за касационната инстанция в този размер. Такова обаче не е присъждано с постановеното по делото определение № 2441/10.08.2023 година. Поначало тези разноски следва да бъдат заплатени предварително, но когато това не е направено следва да бъдат събрани принудително от задълженото лице, което в случая е Ц. С. В., като разноските следва да бъдат заплатени на назначения особен представител. С оглед на това постановеното по делото определение № 2441/10.08.2023 година трябва да бъде допълнено в частта ум за разноските като Ц. С. В. бъде осъдена на заплати на назначения от съда особен представител на М. М. А. адвокат С. Д. от АК София сумата от 757.92 € (1482.37 лева) представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съответно М. М. А. ще трябва да бъде осъдена да заплати на Ц. С. В. сумата от 757.92 € (1482.37 лева), в случай, че В. заплати тази сума на особения представител. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение