Определение № 4168 от 20.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2024 г.

Производството е по чл.255 – чл.257 ГПК. Образувано е по молба на Д. В. Ш. с вх. № 13667/30.05.2024 г. за определяне на срок при бавност по в.гр.д. № 715/2023 г. на Варненския окръжен съд за освобождаване и възстановяване на внесени суми за държавни такси. Твърди, че е подала молба тя (Д. Ш.), В. С. и В. Т. да бъдат освободени от държавна такса. Иска да бъде определен разумен срок за произнасянето по молбата и за освобождаване от държавна такса и възстановяване на внесените суми по въззивно обжалване. Иска да бъде определен разумен срок за определяне на тричленен съдебен състав по в.гр.д. № 715/2023 г. на ВОС. По молбата е изразено следното становище от докладчика по в.гр.д. № 715/2023 на ВОС: въззивният съд не се е произнесъл по молбата, т.к. тя е подадена от лице, по отношение на което съдът е прекратил въззивното производство, като е счел, че няма качеството на страна по делото. Към произнасяне по молбата не следва да се пристъпва преди влизане в сила на това определение и стабилизиране на това дали Д. В. Ш. е страна по делото. Освен това с молбата се прави последващо искане за освобождаване от вече внесени такси. Внесените по вече върната въззивна жалба такси не подлежат на връщане, при наличие на основание за освобождаване от последните, молбата а е следвало да бъде депозирана преди внасянето им, а не в последващ момент. При проверка на приложеното в.гр.д. № 715/2023 г. на ВОС и приложеното гр.д. № 16072/2021 г. на ВРС установих, че констатациите на докладчика по делото са обосновани: Д. Ш. не е страна по първоинстанционното гр.д. № 16072/2021 на ВРС, по което е постановено решение № 277/24.01.2024 г. По подадени въззивни жалби срещу това решение е образувано в.гр.д. № 715/2023 на ВОС. По това дело е подадена и въззивна жалба на Д. Ш. (л.359), в допълнителна молба – уточнение (л.195) Д. Ш. твърди, че като майка на ответника В. Я. Т. е надлежен ответник, с друга допълнителна молба (л.201) представя доказателства за заплащане на дължимата държавна такса по въззивната и жалба. С определение № 2047/23.05.2024 г. по делото въззивният съд е прекратил производството по делото, включително по подадената въззивна жалба на Д. Ш., като е приел, че тя не е страна по делото. До постановяване на това определение Д. Ш. не е искала освобождаване от държавна такса за разглеждане на въззивната и жалба. По делото не е приложено съобщение до Д. Ш. за постановеното определение и няма данни за обжалване на постановеното определение за прекратяване на производството по въззивната и жалба. Поради изложеното и поради изложените от докладчика по в.гр.д. № 715/2023 на ВОС съображения въззивният съд не е допуснал забавяне на подлежащи на извършване действия: С образуването на делото по него е определен тричленен състав, който извършва процесуални действия по него; Д. Ш. е внесла дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната и жалба и до постановяване на определението, с което е прекратено производството по въззивната жалба на Д. Ш., тя не е поискала да бъде освободена от държавна такса. След постановяването на определението по въззивната и жалба държавната такса не е недължимо внесена и не подлежи на връщане. Искането да бъде освободена от държавна такса по въззивната и жалба е направено несвоевременно и съдът не е следвало да го взема предвид (чл.64, ал.1 ГПК); Д. Ш. няма основание да иска освобождаване/връщане на държавна такса от името на страни по делото и други лица, които не представлява (няма право да извършва процесуални действия от името на такива субекти); след постановяване на определението, с което е прекратил производството по отношение на нея, съдът е задължен да извършва по нейно искане единствено действия, свързани с администрирането на подадена от нея частна жалба срещу това определение (ако такава е подадена, доколкото въпросът дали Д. Ш. е страна по делото е висящ). Поради което молбата на Д. Ш. следва да бъде отхвърлена. Воден от изложеното, съдът