Определение № 14 от 08.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3492/2020 г.

С молба вх. №СД-02-08-1393/03.08.2020 г. на М. Н. Г. и Г. А. Г., двамата от [населено място], [община], подадена чрез пълномощника им адвокат Н. М., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 ГПК на влязлото в сила решение №228 от 30.12.2019 г. по гр.д. №622/2019 год. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение №69 от 29.10.2019 г. по гр. дело №194/2019 г. на РС – Котел в частта, с която е определен срок за настаняване над дванадесет месеца на детето М. А. Г. на основание чл.28, ал.3 вр. с чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за закрила на детето в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия - М. Н. Г. и Г. А. Г.. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част. Ответницата З. А. Д., със съдебен адрес - [населено място], оспорва молбата. Претендират се деловодни разноски. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, ВКС констатира, че тя е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и чл.304 ГПК. Производството по гр. д. №194/2019 г. на РС – Котел е образувано на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето. Производството по чл. 28 от Закона за закрила на детето - за настаняване на детето извън семейството, е спорна съдебна администрация на отношенията между родител и дете, относно правото на съвместно живеене (чл. 126 СК). Мярката има за цел временна отмяна на това право поради опасност от увреждане на детето, до настъпването на нови обстоятелства. Това производство не установява със сила на пресъдено нещо правото на съвместно живеене, а администрира отношенията между детето и родителя по повод на това право. Атакуваното решение не попада в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от т. р. № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 от ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото пред ВКС да бъде прекратено. Съобразно изхода на спора на ответницата по молбата за отмяна трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.