Решение № 1231 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10696/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Р. А. Т., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Люфтиева. Жалбата е против решение № 3534 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10368/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Обжалваното решение е допълнено с решение № 30242 от 16.09.2025 г., постановено по същото дело, като срещу допълнителното решение не е подадена касационна жалба. В касационната жалба срещу решение № 3534 от 03.02.2025 г. по адм. дело № 10368/2024 г. са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя два броя справки за актуалното обществено-политическо положение в Сирийската арабска република с вх. №№ МД-02-643 от 09.12.2025 г. и МД-02-653 от 17.12.2025 г., които са приети като доказателства по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура – прокурор Пиронева, дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е било решение № 10409/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на Р. А. Т.. С обжалваното решение № 3534 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10368/2024 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Р. А. Т. срещу оспорения административен акт в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма. Съдът е счел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Административният съд е констатирал, че не съществува нито висока степен на индивидуална опасност, нито опасност вследствие на индивидуалните характеристики на бежанеца и в този смисъл не се покриват условията за международна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ, за да бъде признат хуманитарен статут. Не е установено и да са налице предпоставките за такъв статут и по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото жалбоподателят не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в Република България. При постъпила касационна жалба срещу решение № 3534 от 03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 10368/2024 г., в рамките на адм. дело № 3327/2025 г., Върховният административен съд е установил, че оспореното първоинстанционно съдебно решение е непълно по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. А именно – с него е отхвърлена жалбата на Р. А. Т. срещу оспорения административен акт само в частта му, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и съдът не се е произнесъл по отношение на тази част от решението на председателя на ДАБ при МС, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. Затова с определение № 7279 от 03.07.2025 г. по адм. дело № 3327/2025 г. по описа на ВАС е постановено изпращане на делото на Административен съд – София-град за допълване на решението. С решение № 30242 от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10368/2024 г., административният съд, в производство по реда на чл. 176 от АПК, е допълнил решение № 3534 от 03.02.2025 г., постановено по същото дело, като е отхвърлил жалбата на Р. А. Т. и по отношение на предоставянето на статут на бежанец. Срещу постановеното допълнително решение не е подадена касационна жалба в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта на страните. Доколкото редът за оспорване на допълнителното решение, съгласно чл. 176, ал. 2, изр. трето, е същият като този за оспорване на първоначалното решение, следва да се приложат правилата на чл. 211 от АПК. Решение № 30242 от 16.09.2025 г. по адм. дело № 10368/2024 г. е съобщено на жалбоподателя на 24.09.2025 г. В 14-дневния срок за обжалване не е постъпила касационна жалба срещу постановеното допълнително решение. Следователно последното е влязло в сила и настоящият състав на Върховния административен съд не дължи произнасяне по отношение на отхвърлянето на жалбата на Р. А. Т. срещу решение № 10409/03.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС в частта му, в която е отказано предоставянето на статут на бежанец. С оглед на гореизложеното, предмет на проверка пред настоящата инстанция се явява единствено решение № 3534 от 03.02.2025 г. по адм. дело № 10368/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. Обжалваното решение № 3534 от 03.02.2025 г. е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя фактическите и правни изводи на административния съд. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Р. А. Т. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. От проведеното интервю по реда на глава шеста, раздел I – чл. 63а от ЗУБ, се обосновава извод, че от страна на Р. А. Т. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Лицето твърди, че не е имало проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, нито е било задържано, арестувано, съдено. Декларирало е, че не е заплашвано и никога спрямо него не е оказвано физическо и/или психическо насилие. В касационната жалба се навеждат доводи, че в процесния случай хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ следва да представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут. С извършения анализ на предоставената от Р. А. Т. бежанска история и актуална информация относно Сирия, административният съд е достигнал до извод, че ситуацията в страната не може да се определи като такава, че да води до опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал информацията относно Сирия, подадена в рамките на представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. Направил е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки с вх. №№ МД-02-643 от 09.12.2025 г. и МД-02-653 от 17.12.2025 г. относно актуалното положение в страната. Относно твърденията на касатора, че в област Даара, от която произхожда лицето, е налице конфликт, от който би могло да се направи извод за наличието на безогледно насилие на високо ниво, следва да се отбележи следното: С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, от административния съд са анализирани конфликтите в страната и може да се направи извод, че тези конфликти са локални и представляват спорадичен проблем със сигурността, а не такъв, обхванал значителни територии от сирийската държава. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в цяла Сирия се утежнява с течение на времето. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия непрекъснато се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че анализът на актуалната обстановка в Сирия е формален. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че именно фактът, че представените справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия датират от няколко дни преди проведените заседания, а и че се представят периодично, води до извод, че обстановката се обновява и отразява редовно. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Относно доводите на касатора, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по това дали са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец по отношение на Р. А. Т., следва да се отбележи, че както бе анализирано по-горе, по реда на чл. 176 от АПК Административен съд – София-град е постановил допълнително решение № 30242 от 16.09.2025 г. по адм. дело № 10368/2024 г. и то е влязло в сила. Поради тази причина настоящият състав на Върховния административен съд не дължи произнасяне по допълнителното решение и по постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение