Определение № 681 от 16.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2267/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба“/ на О. М. Т. от [населено място] срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.06.2022 г. по в. т. д. № 82/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 591/2019 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Апелативен съд - София с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че изводът в определението за наличие на основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото е необоснован и незаконосъобразен, тъй като висящият съдебен спор по т. д. № 591/2019 г. с предмет законосъобразността на взетите от общото събрание на съдружниците в „Билдтрейд груп“ ООД решения от 22.03.2019 г. за изключването му като съдружник и за освобождаването му като управител на дружеството не е преюдициален по отношение на спора по спряното дело, образувано по предявен от него иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание от 03.05.2019 г. за повторното му изключване като съдружник и за избор на нов управител. Излага доводи, че доколкото решенията от 22.03.2019 г. са произвели правно действие в отношенията между съдружниците, решенията от 03.05.2019 г. са нищожни като взети извън компетентността на общото събрание и изходът на спора относно законосъобразността на по-ранните решения с идентичен предмет е без значение за прогласяването на релевираната с иска по спряното дело нищожност. Като самостоятелно основание за неправилност на обжалваното определение частният жалбоподател сочи липсата на мотиви в подкрепа на крайния извод на въззивния съд за наличие на относима към основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка на преюдициалност между делата. С жалбата е представено изложение на основания за допускане на касационно обжалване, което не следва да се обсъжда, тъй като постановеното от въззивния съд определение подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността на частната жалба не е обвързано с предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба „Билдтрейд груп“ ООД със седалище в [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор, подаден чрез назначения особен представител на дружеството адв. В. Ж., и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. т. д. № 82/2022 г. е образувано пред Апелативен съд - София по повод подадени от „Билдтрейд груп“ ООД и подпомагащата го страна В. И. К. /съдружник в „Билдтрейд груп“ ООД/ въззивни жалби срещу решение № 261217 от 04.08.2021 г. по т. д. № 511/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която по предявени от О. М. Т. против „Билдтрейд груп“ ООД искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че решенията от 03.05.2019 г. по т. 3 и т.5 на общото събрание на съдружниците в ответното дружество - за изключване на О. Т. като съдружник и за избиране на нов управител, са нищожни като взети извън компетентността на събранието. За да признае решенията за нищожни, първоинстанционният съд е приел, че тъй като с решения на предходно общо събрание от 22.03.2019 г. ищецът О. Т. е изключен като съдружник и е освободен като управител на дружеството и тези решения са произвели правно действие в отношенията между съдружника и дружеството, взетите на 03.05.2019 г. решения за повторното му изключване и за избор на негово място на нов управител са нищожни като взети извън пределите на компетентност на общото събрание и не пораждат правни последици за съдружника. При разглеждане на исковете съдът е констатирал, че по реда на чл.536 ГПК е спряно вписването в Търговския регистър на обстоятелствата /промените/, до които се отнасят спорните дружествени решения. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - София е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е констатирал, че има друго висящо дело между страните - т. д. № 591/2019 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по предявен от О. М. Т. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „Билдтрейд груп“ ООД от 22.03.2019 г., и е приел, че изходът на спора по това дело има преюдициално значение за разрешаването на спора с предмет нищожност на решенията на общото събрание от 03.05.2019 г. Преюдициалността е мотивирана със съображения, че в производството по т. д. № 591/2019 г. ще се установи дали ищецът има качеството съдружник, който да е легитимиран да предяви установителните искове за нищожност на взетите от общото събрание последващи решения от 03.05.2019 г. Обжалваното определение е неправилно. Потестативното право за отмяна на решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност /ООД/ за изключване на съдружник и за освобождаване на управител принадлежи на лицето, чиято правна сфера е засегната пряко от решението - изключеният съдружник, съответно освободеният управител. Упражняването на това право се осъществява чрез предявяване на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ, по повод на който съдът се произнася относно законосъобразността и съответствието с устава на взетото от общото събрание решение. Когато намери иска за основателен, съдът отменя оспореното решение и с влизане в сила на неговото решение настъпва целената с предявяването на иска правна промяна, като съдебното решение има действие занапред /ex nunc/ - т.3 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 61/26.07.2012 г. по т. д. № 325/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че решението на общото събрание за изключване на съдружник е извън пределите на компетентност на общото събрание и е нищожно, когато с предходно решение е налице изключване на същия съдружник, тъй като по-ранното решение е произвело действие по отношение на дружеството; Разглеждано като самостоятелно решение за изключване, второто решение не поражда правни последици, няма обратно действие и не формира ново подлежащо на вписване в Търговския регистър обстоятелство. В съобразителната част на решението е отбелязано, че даденото разрешение се отнася за хипотезата, в която потвърждаващото изключването решение е прието преди приключване на производството по чл.74, ал.1 ТЗ за оспорване законосъобразността на предходното решение на общото събрание за изключване на съдружника /предвид приложимостта в обратната хипотеза на разпоредбата на чл.75, ал.2 ТЗ/. Защитата срещу нищожното решение се осъществява чрез предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, а решението по този иск има установително действие и формира сила на пресъдено нещо в отношенията между съдружника и дружеството/останалите съдружници досежно пораждането или непораждането на правни последици от оспорваното като нищожно дружествено решение към момента на неговото приемане. Предвид различната правна природа на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК и темпоралните предели на действие на съдебните решения, с които приключват производствата по всеки от двата иска, настоящият състав на ВКС намира, че изходът на спора по предявения от частния жалбоподател конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ няма преюдициално значение за изхода на спора по установителните искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предмет на висящото пред Апелативен съд - София в. т. д. № 82/2022 г. Евентуалната отмяна на основание чл.74, ал.1 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците от 22.03.2022 г. за изключване на ищеца - жалбоподател като съдружник и за освобождаването му като управител ще има действие занапред и няма да е обуславящо за преценката на съда, разглеждащ установителните искове, дали ищецът е активно легитимиран да води иск за нищожност на последващите решения от 03.05.2019 г. и дали тези решения са нищожни като взети извън пределите на компетентност на общото събрание. В случай, че производството по конститутивните искове с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ приключи с решение за отхвърляне на исковете, това решение също няма да има значение за произнасянето на съда по основателността /а и по допустимостта/ на установителните искове, тъй като то няма да внесе промяна в съществуващото след 22.03.2019 г. правно положение, а според константната практика на ВКС решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците /в случая за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител/ пораждат незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството от момента на тяхното приемане. Липсата на преюдициална връзка между производствата по исковете с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК изключва приложимостта на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което постановеното от въззивния съд спиране на делото е незаконосъобразно. По изложените съображения обжалваното определение за спиране на производството по в. т. д. № 82/2022 г. по описа на Апелативен съд - София до приключване с влязло в сила решение на производството по т. д. № 591/2019 г. на Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,