Определение № 92 от 06.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 374/2010 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. А. А. от гр. К., против разпореждане на Кърджалийския окръжен съд от 14.05.2010 г., за връщане на касационна жалба, по внохд № 28/2010 г., като процесуално недопустима. Твърди се, че са били ограничени процесуалните му права като подсъдим, поради което се иска неговата отмяна. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил писмено становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С разпореждане от 14.05.2010 г., постановено по внохд № 28/2010 г., съдия от Кърджалийският окръжен съд, на основание чл. 351, ал. 4, т.т. 2 и 3 НПК, е постановил връщане на касационната жалба подадена от подс. С. А. А., против въззивна присъда № 4/29.04.2010 г., като подадена от лице нямащо право на жалба и не подлежаща за разглеждане от Върховния касационен съд. Разпореждането е законосъобразно. В обжалваната й част, с която първоинстанционната присъда е била изменена от въззивната инстанция, на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, с намаляване размера на наложеното наказание, както и в потвърдителната й част, този съдебен акт има характер на решение независимо, че е обявен като присъда. Съгласно текстовете на чл. 346 НПК, потвърдителните и изменителни актове на въззивната инстанция – Окръжен съд, не подлежат по жалба на касационен контрол. В случая, второинстанционният съд – Окръжен съд гр. К., с посочената присъда, в обжалваната й част, е изменил осъдителната присъда № 115/18.11.2009 г., на Кърджалийския районен съд, постановена по нохд № 810/2009 г. и я е потвърдил в останалата й част. Позоваването в касационната жалба против разпореждането за връщане, че в случая намират приложение разпоредбите на чл. 346, т. 2 НПК, е незаконосъобразно. Същите указват, че подлежат на касационно обжалване само новите присъди постановени от окръжен съд, като въззивна инстанция. В случая, по смисъла на посочения текст, такъв характер имат единствено оправдателните диспозитиви за подс. С. А. Настоящият случай не е такъв. В обжалваната част, няма постановена нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК, от Кърджалийския окръжен съд, по повод въззивната жалба на С. А., а съдебният акт в тази му част е изменящо в частта за наказанието и потвърдително решение на първоинстанционна присъда. Следователно, както бе посочено въззивният съдебен акт не е от категорията посочена в чл. 346, т. 2 НПК, поради което не подлежи на касационен контрол. Ето защо, настоящата инстанция счита разпореждането за законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд