Определение № 4601 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3699/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Неделчо А. Н. против разпореждане № 766 от 03.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е върната частна жалба с вх. № 5991 от 16.08.2024 г., подадена от Неделчо А. Н., против определение № 490 от 07.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В.. С частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че определението за спиране и произнасянето от въззивната инстанция по частната жалба не е окончателно и подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за администриране на частната жалба. Ответната страна по жалбата Административен съд – Варна не взема становище по нея в срока за отговор. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима – постъпила е в срок, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В. е било образувано по частна жалба, подадена от Неделчо А. Н., срещу определение № 466 от 01.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 249/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е постановено спиране на производството до приключване на производството по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С определение № 490 от 07.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., е потвърдено обжалваното определение № 466 от 01.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 249/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е съобразил, че с определение № 386 от 03.06.2024 г., Окръжен съд – Шумен е постановил разделяне на частните жалби, депозирани от Неделчо А. Н., като производството по в. ч. гр. д. № 229/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен продължи с разглеждането на частната жалба с вх. № 1888/15.03.2024 г. срещу разпореждане № 549 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 244/2024 г. по описа на Районен съд – Нови Пазар. Взето е предвид също така, че с определение № 408 от 10.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 229/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, е обезсилено разпореждане № 549 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 244/2024 г. по описа на Районен съд – Нови Пазар и делото е върнато за препращане на постъпила частна жалба от Н. срещу определение № 718 от 21.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Установено е, че с определение № 406 от 09.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 297/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., съдът е прекратил производството по делото, предвид предоставянето на правна помощ на молителя с определение № 718 от 21.02.2022 г. по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Констатирано е още, че така постановеното прекратително определение е било обжалвано пред ВКС. При тези съображения въззивният състав е намерил, че крайният съдебен акт по в. ч. гр. д. № 294/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, поради което правилно производството по в. ч. гр. д. № 249/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Срещу постановеното от Апелативен съд – В. определение № 490 от 07.08.2024 г., е подадена частна жалба с вх. № 5991 от 16.08.2024 г. от Неделчо А. Н.. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 766 от 03.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., така подадената частна жалба с вх. № 5991 от 16.08.2024 г. е върната по съображения, че е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Аргументите за това са следните: Съгласно задължителните постановки, дадени с Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК (каквото е процесното определение), с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай съставът на апелативния съд като краен резултат е потвърдил преграждащо развитието на производството определение за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция. Предвид изложеното, подадената частна жалба срещу определение № 490 от 07.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., е недопустима, доколкото е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване и като такава правилно е била върната от апелативния съд. Разпореждането, с което това е сторено e процесуално законосъобразно и следва да се потвърди. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о.,