Определение № 9610 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от ответника и частен жалбоподател в касационното производство Общински съвет – Горна Малина, чрез процесуалния представител адв. Стефанов, за изменение на решение № 5158 от 13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3286/2026 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се поддържа, че претендираният размер на разноските за водене на делото пред касационната инстанция не е прекомерен спрямо осъществената правна помощ и че възражението за прекомерност, релевирано от насрещната страна по спора, е неоснователно. Моли се за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на Община Горна Малина разноски за касационната инстанция, като същите бъдат присъдени в пълния претендиран размер. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК е постъпил отговор от насрещната по искането страна – Т. Ц. Т., в който се излагат съображения, че Върховният административен съд, второ отделение, намира, че искането е подадено по реда на чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и в срок, предвид което същото се явява процесуално допустимо, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на насрещната страна за недопустимост на искането, поради липсата на надлежно процесуално представителство на адв. Стефанов в настоящото производство. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска в частта на разноските, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е осъдил Т. Ц. Т. да заплати на Община Горна Малина сумата в размер на 766.94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири цента/ евро, представляваща разноски за касационната инстанция. Настоящият състав счита, че не са налице основания за преразглеждане на така постановеното решение в частта на разноските, присъдени в полза на Община Горна Малина за касационната инстанция. Производството по чл. 176а АПК е акцесорно по своя характер и цели отстраняването на пропуски, допуснати при произнасянето на съда относно разноските. В случая, видно от самото решение, такива пропуски не се констатират. По отношение на размера, в който възнаграждението е присъдено, съдът се е произнесъл изрично и с отделни мотиви, в които е обосновал становището си за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение от 1 200 евро с оглед характера на касационното производство и обема на осъществената правна помощ, изразяваща се в изготвянето само на писмени отговори по касационната и частната жалби и явяване в едно съдебно заседание. В тези мотиви се съдържа и позоваване на приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която минималното възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящото, е 1 250 лева, с равностойност в евро – 639,11 евро. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200,00 евро /с вкл. ДДС/ е в двойно по-висок размер от определения по Наредбата и не е оправдан от гледна точка на извършената в случая работа, а именно – явяването в едно съдебно заседание и изготвянето на писмени отговори по касационната и частната жалби, както и от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,