Решение № 896 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6764/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Попова, срещу решение № 529/25.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1030/2023 г. по описа на Административен съд - София област. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводи по същество са изложени допълнително с писмена молба от 13.05.2024 г. Касаторът поддържа, че изводите на съда са формирани при непълна преценка установените факти и събраните доказателства по делото. Твърди че процесните фактури не удостоверяват реално извършени стопански операции и ревизираното лице се е снабдило с тях единствено, за да увеличи правото на приспадане на данъчен кредит и да намали дължимия резултат за съответните периоди. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – „Пром-М“ ООД, оспорва касационната жалба в хода на делото чрез процесуалния представител адв. П. Чолаков. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22002222004076-091-001/02.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 719/31.05.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Пром-М“ ООД са установени задължения по ЗДДС в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 40 390,52 лв. за данъчни периоди м. 12.2018 г., от м. 01 до м. 05.2019 г., от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., от м. 06 до м. 08.2020 г., м. 12.2020 г. и м. 04.2021 г. и законна лихва в размер на 12 665,51 лв., както и за корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 20 195,26 лв. и законна лихва в размер на 5 060,64 лв. По фактите решаващият съд е установил, че ревизионното производство е образувано от орган по приходите на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002222004076-020-001/08.08.2022 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР № Р22002222004076-020-002/16.11.2022 г. и ЗИЗВР № Р-22002222004076-020-003/16.12.2022 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22002222004076-092-001/01.02.2023 г., като адресатът му не е подал писмено възражение срещу констатациите в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал. Отговорите на вещото лице по поставените въпроси са дадени в решението. Съдът е потвърдил валидността на РА, приемайки че ревизията е възложена и актът е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК, с положени валидни квалифицирани електронни подписи на лицата, посочени като негови издатели. По приложението на ЗДДС и ЗКПО административният съд е приел, че изводите на органите по приходите в противоречие с установените факти по делото. В частта на косвеното облагане като релевантна за преценката по същество е отчетена предпоставката по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Ангажираните писмени доказателства, между които приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри, както и заключението на ССЕ, опровергават изводите в РА за фактурите, издадени от тримата доставчика „Вуди“ ЕООД, „Вал Експорт” ЕООД и „Миков Експорт” ЕООД. Цитираната в мотивите преюдициална практика на Съда на ЕС не позволява принципната липса на техническа, материална и кадрова обезпеченост, да бъде причина за отказа с РА. От друга страна органите по приходите не са подкрепили с доказателства твърденията за участие ревизираното дружество в данъчна измама или относителна симулация с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит. При това положение неправилно счетоводните финансови резултати на жалбоподателя за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са били преобразувани в посока увеличение, тъй като изискванията на ЗКПО за документиране на разходите са спазени. Обжалваното решение на Административен съд – София област е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първостепенният съд е извършил е дължимата проверка на акта съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Доказателствената тежест е разпределена надлежно между страните, чиито твърдения относно релевантните факти за преценката по същество са обсъдени и са изложени самостоятелни мотиви, обосноваващи крайното заключение за незаконосъобразност на РА. Касационната жалба е изцяло бланкетна и не отговаря на предвиденото изискване на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. В приложение към молбата от 13.05.2024 г., неправилно озаглавено „КАСАЦИОННА ЖАЛБА допълнение“, са наведени идентични с обсъдените от съда аргументи в РД, РА и № 719/31.05.2023 г. на ДД ОДОП София, да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 40 390,52 лв. по процесните 11 фактури, издадени от „Вуди“ ЕООД, 12 фактури, издадени от „Вал Експорт” ЕООД и 13 фактури, издадени от „Миков Експорт” ЕООД с предмет доставка на стоки – добавка за храни KIMILOID, хидроизолация, алуминиеви конструкции, строителни консумативи и на транспортна услуга. Изводите на органите по приходите произтичат от констатации за липса на назначен персонал при преките доставчици, несъответствия относно произхода на стоките и анализа на данните за пътния трафик и движение на транспортните средства от информационната система „Събиране на данни за автомобилния трафик на Република България“. Между страните не е налице спор по изпълнението на формалните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно, че „Пром-М“ ООД притежава редовни данъчни документи – фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 ЗДДС и тяхното отразяване в отчетните регистри и СД по ЗДДС от доставчика и получателя, както и връзката на доставката с основния предмет на дейност на жалбоподателя през ревизираните данъчни периоди. Правилно е приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като положителна предпоставка за възникване на спорното право. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в решенията по съединени дела С-80/11 и С-140/11, по дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/14 и редица други. Преценката за действителното осъществяване, според преюдициалната практика на Съда на ЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване. Отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит с мотиви за липса на доказателства за произход на стоките, складова и кадрова обезпеченост на доставчика, противоречи на задължителното тълкуване на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност (в този смисъл т. 43, т. 52 от дело С-324/11 и др.), според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит, ако същият не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре евентуални нарушения или измама от страна на неговия доставчик. За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят в първоинстанционното производство се е позовал на ангажираните писмени доказателства – двустранно подписани приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури, издадени от „Вуди“ ЕООД, „Вал Експорт” ЕООД и „Миков Експорт” ЕООД, както и приетата ССЕ, сочеща реалност на процесните сделки. Експертното заключение по делото е обсъдено съвкупно с безспорните факти и доказателствата по делото в изпълнение на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изразеното несъгласие от касатора с констатациите на вещото лице Божинов на този етап не разколебава крайните съдебни изводи, тъй като не представлява редовно оспорване съгласно чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК – чрез назначаване на повторна или съвместна експертиза. Аргументите не са заявени своевременно пред решаващия съд при изслушването на вещото лице в с.з. на 07.02.2024 г., в което делото е счетено за изяснено от фактическа страна при отсъствие на други доказателствени искания от страните и е даден ход по същество. При провеждането на ревизионното и на съдебното производство от органа по приходите не са ангажирани преки факти и доказателства в подкрепа на твърденията за формално документиране и знание у ревизираното лице. Правилно административният съд приема за недостатъчна в това отношение извършената съпоставката на данните за движение на транспортните средства от информационната система „Събиране на данни за автомобилния трафик на Република България“ получени от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове и стационарните и мобилни контролни точки на националното TOЛ управление, стопанисвани от АПИ. Решаващият съд законосъобразно е игнорирал неотносимите твърдения и обстоятелства за фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит. След проверка на заявените пороци в касационната жалба и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение № 529/25.04.2024 г. е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Останалата част от изложените мотиви, вкл. досежно липсата на основания определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и преобразуване в посока увеличение на счетоводните финансови резултати на ревизираното дружество за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски е неоснователна. Основателна е претенция на ответника по касация. Същите се присъждат в размер на 3600 евро съгласно представените доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение и списък на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,