Определение № 4314 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3711/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. С., действащ лично и като законен представител на малолетния си син С. С. С., срещу определение № 229 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 4551/ 2021 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, с което е допълнено определение № 60311 от 26.11.2021 г. по същото дело, в частта за разноските, като жалбоподателят С. С. е осъден да заплати на адвокат Р. Д. Г. сумата 500 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният акт е неправилен и моли като такъв той да бъде отменен. Твърди, че ответницата по молбата за отмяна – Г. Р. не отговаря на условието да е „материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38, ал. 2, пр. 2 ЗА. Посочва също, че съдът не е обсъдил направеното възражение за липса на договор за правна помощ, в който да е уговорено, че процесуалното представителство е безплатно. Постъпил е писмен отговор в законния преклузивен срок от Г. И. Р., в който тя поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и има за предмет съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, следователно тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания акт, съставът на ІV г.о. на ВКС е приел, че производството пред него е образувано по подадени от жалбоподателя молби за отмяна на влязло в сила решение № 87 от 26.07.2021 г. по гр. д. № 229 / 2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е допуснато непълно осиновяване на малолетния С. С. С. от баба му по майчина линия Г. И. Р.. Счел е, че в определения от закона срок, по молбите за отмяна е постъпил отговор от Г. Р., чрез адвокат Р. Г., в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в хипотезата на чл. 38 ЗА, като е направено и искане за присъждане на разноските по делото. Констатирал е, че с отговора на молбите за отмяна е приложен договора за правна защита и съдействие, сключен на 20.10.2021 г., в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение е по чл. 38 ЗА. С определение № 60311 / 26.11.2021 г., в сила от 14.06.2022 г., молбите на жалбоподателя за отмяна са оставени без разглеждане като недопустими и производството по делото е прекратено. С молба с вх. № 69743 / 15.12.2021 г. ответницата по молбите за отмяна е поискала допълване на постановеното прекратително определение в частта за разноските. За да уважи същата, съставът на ВКС е приел за неоснователни наведените от С. С. доводи, че Г. Р. разполага със средства и възможности да отглежда детето С. С. и следователно не попада в категорията материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради това, че това обстоятелство не може да е индикация за имущественото й състояние. С оглед изхода на делото и липсата на произнасяне по направеното с отговора искане за присъждане на разноски с прекратителното определение, е приел, че подадената молба по чл. 248 ГПК е основателна и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ е осъдил жалбоподателя да заплати сумата 500 лв. на адв. Г.. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. В чл. 38, ал. 1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Съгласно практиката на ВКС преценката, дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза. В случая, в производството по отмяна е представен договор за правна помощ от 20.10.2021 г. (на л. 28 по гр. д. № 4551/ 2021 г. на ВКС), в който изрично е уговорено предоставянето на безплатна адвокатска помощ за подаването на отговор на молби за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 44/2021 г. на Окръжен съд – Габрово. С оглед изложеното и при съобразяване на изхода на гр. д. № 4551/ 2021 г. на ВКС следва да се приеме, че за адвокат Г. е възникнало правото да получи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаното в производството пред ВКС безплатно процесуално представителство, изразяващо се в депозиране на отговорна молбите за отмяна, в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение от 500 лв., което съответства на минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 5 от горепосочената наредба. По гореизложените съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение