Определение № 38 от 23.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2892/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между районен съд –Пазарджик и Велинградския районен съд по повод разглеждане на тъжбата на С. С. Л. срещу Й. В. С. за престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 147 и вр. чл. 146 от НК. Тъжбата е била подадена до РС – Велинград и в тази връзка е било образувано НЧХД № 431/2011 г. След като е дал ход на тъжбата, с протоколно определение от с. з. на 26.10.2011 г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Пазарджик, приемайки че деянието е било извършено в този район, тъй като подсъдимата е изпратила сигнала, съдържащ инкриминираните изявления, в ОДП – Пазарджик. След получаване на делото в РС – Пазарджик е било образувано НЧХД № 1991/2011 г. С разпореждане от 09.11.2011 г. съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност, а впоследствие на 22.11.2011 г. е прекратил производството с оглед указанията на ВКС. Изложил е съображения, че от съдържанието на тъжбата и изразеното изрично становище на тъжителя, деянието следва да се счита за довършено в гр.Велинград, където е бил изпратен сигнала на подсъдимата за проверка и където инкриминираните изявления са станали достояние на тъжителя и неговите колеги. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е РС – Велинград, където деянието е довършено. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК, намира, че делото следва да бъде разгледано от районен съд – Велинград. В депозираната тъжба е отразено, че описаните клевети, респ. обиди са се съдържали в сигнал, изпратен от подсъдимата до ДП – Пазарджик с копие и до Министъра на вътрешните работи, изпратен за проверка в РУП - Велинград, където е месторабота на тъжителя и където той е узнал за клеветническите и обидни твърдения, като същевременно те са станали достояние и на неговите колеги. Така изложените обстоятелства сочат, че макар сигналът да е бил изпратен първоначално до съответните органи в гр.Пазарджик и гр.София, то деянието по тъжбата е било довършено на територията на гр.Велинград с оглед узнаването им от тъжителя и негови колеги и с което е засегната честта и достойнството му, за което той е изложил изрични и конкретни твърдения. Поради това, компетентен да разгледа делото е Велинградския районен съд, пред който тъжбата е била подадена. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение