Определение № 2357 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд (ВАС) и тричленен състав на Административен съд (АС)Бургас относно компетентността за разглеждане на частната жалба, подадена от И. Н. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място] против Определение № 9898/12.11.2025г. по адм.д. №937/2025г. по описа на Бургаски административен съд. За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобрази следното: Производството пред Административен съд е започнало по частна касационна жалба на И. Н. Р., адресирана до ВАС, против Определение №9898/12.11.2025г. по адм.д.№937/2025г. на АС Бургас, с което е била оставена без разглеждане жалбата на Р. срещу твърдян от него мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по подадена негова жалба, именована „Заявление“, вх. № М-2472/29.04.2025г., за отмяна на Решение по т.3 от Протокол № 7/14.12.2016г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-тежък. С определение № 369 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 2571/2025 г. на тричленен състав на Административен съд Бургас производството е прекратено и делото - изпратено по подсъдност на Върховния административен съд. АС изложил съображения, че спорът не му е подсъден, тъй като съдебното определение, постановено в първоинстанционното дело не е от категорията актове, които подлежат на касационно оспорване пред тричленен състав на същия съд. С Определение № 993/29.01.2026 г., постановено по административно дело № 682/2026 г., Върховният административен съд, състав на трето отделение, е повдигнал спор за подсъдност между Административен съд Бургас и тричленния състав на Върховния административен съд за разрешаване на въпроса кой е компетентният съд за разглеждане на частната жалба. Обосновал е извод, че е налице специална правна уредба по отношение на 132, ал. 2, т. 2 АПК. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, като прецени постановените по делата съдебни актове във връзка с установените факти и обстоятелства, счита, че компетентен да разгледа и да се произнесе по частната жалба е тричленен състав на Административен съд Бургас. В разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от АПК е указано, че на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, като в ал. 2 от същата разпоредба, лимитативно са изброени хипотезите, при които компетентен да разгледа спора е Върховният административен съд. Съгласно т.6 на ал.2 на чл.132, на ВАС са подсъдни частните жалби срещу определения и разпореждания. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че тази норма е дерогирана от по-късна норма на специален закон. Със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени са или са допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав намира за правилно приетото от тричленния състав на ВАС, че от съдържанието на специалната норма на § 4б, ал.2, вр. ал.1 от ДР на ЗИНЗС е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производства по обжалване на индивидуални административни актове по ЗИНЗС, какъвто се твърди да е и оспореното Решение на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС в хипотезата на чл.97, ал.5 АПК, се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден тричленен състав на същия съд. Така уредената местна подсъдност в специалния закон изключва прилагането на общите разпоредби на АПК. За сметка на това измененията предвиждат, че разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия