Определение № 1073 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 670/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Г. и В. Г. против определение № 2592/08.10.2025г. по ч.гр.д.№ 2226/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същите страни частна жалба против определение № 262 692/25.06.2025 г. по гр.д.№ 13292/20г. на Софийски градски съд, като просрочена. Жалбоподателите се позовават на неуказани им срок, вкл. начален момент на срока и ред за обжалване на определение № 262 692/25.06.2025г., в нарушение на чл. 254, ал. 2, т. 6 ГПК. Намират липсата на указания за достатъчно основание да се приеме, че частната им жалба срещу това определение не е просрочена, след като са действали добросъвестно. Акцентират на конституционно гарантирания им достъп до съд, съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден, но недопустим съдебен акт, предвид следното: Частна жалба вх. № 270925/08.07.2025 г., по която се е произнесъл съставът на Софийски апелативен съд и чието определение е предмет на настоящото обжалване, формално е подадена срещу определение № 262 692/25.06.2025г. на Софийски градски съд, като от текстовата й част е видно, че се обжалва определение от същата дата, с което Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на настоящите жалбоподатели, за продължаване срока за изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовност на въззивната им жалба, на основание чл. 63 ГПК. Постановените на 25.06.2025г. две отделни определения по гр.д.№ 13292/2020г. на СГС - за оставяне без уважение молбата на Б. Г. и В. Г., за продължаване на срока, за изпълнение указанията на администриращия въззивната им жалба първоинстанционен съд по редовността на въззивната им жалба, на основание чл. 63 ГПК и за оставяне без уважение молбата им за освобождаване от държавна такса и разноски - не са номерирани. От служебна справка на настоящия състав се установи, че деловодно под № 262 692/25.06.2025г. по гр.д.№ 13292/2020г. на СГС се води определението по чл. 83, ал. 2 ГПК и същото единствено е съобщено на ищците - връчено на процесуалния им представител на 30.06.2025г.. Като се е произнесъл по допустимостта на частна жалба срещу определението по чл. 83, ал. 2 ГПК, вместо ясно въведеното с текстовата част на жалбата определение по чл. 63 ГПК, в разрив с диспозитивното начало в процеса, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено. Самото противоречие между номерацията на атакувания акт – в титулна част на частната жалба и петитума й, относими към определение по чл. 83, ал. 2 ГПК - и обстоятелствената й част, относима към определение по чл. 63 ГПК, е могло да се отстрани с указание до жалбоподателите, ако сезираният съд би решил, че обстоятелствената й част сама по себе си е недостатъчна за индивидуализиране предмета на обжалването и доколкото от съдържанието на частната жалба е видно объркване и на самите жалбоподатели. Последното въззивният съд би съзрял, ако се бе запознал с обстоятелствената част на жалбата. Без значение е, че правният резултат от обжалване на определението по чл. 63 ГПК би бил идентичен, поради непреграждащия му производството характер, на основание чл. 274, ал. 1 ГПК. Недопустимостта на произнасянето на въззивния съд, обаче, не би могла да се преодолее по пътя на упражнен инстанционен контрол от настоящата инстанция. Предвид гореизложеното, атакуваното определение следва да се обезсили и делото да се върне на въззивна инстанция, за произнасяне по частната жалба на Б. Г. и В. Г. вх. № 270 925/08.07.2025г., като частна жалба срещу определението на СГС за оставяне без уважение молбата им за продължаване на срок по чл. 63 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение