Определение № 379 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. М. срещу определение № 24951/21.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2871/2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ), с което жалбата на лицето от 11.03.2025 г., уточнена с молба от 22.05.2025 г. против определение № 1040-21-245/23.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- София (ТП на НОИ) е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспорваното определение. Основното оплакване на страната е, че съдът не е съобразил обстоятелството, че определение № 1040-21-245/23.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София представлява продължение на административната преписка и е пряко свързано с предмета на вече образуваното дело. Моли за отмяна на оспорваното определение, постановено по адм. дело № 2871/2025 г. на АССГ и за продължаване на съдопроизводствените действия от съда. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд на осн. чл. 158, ал. 3 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на А. Г. М. от 11.03.2025 г. и е прекратил производството по делото като е приел, че дадените с определение № 16395/13.05.2025 г. указания не са изпълнени. С посоченото определение съдът е оставил без движение жалбата и е указал на А. Г. М. да отстрани нередовностите по нея като посочи кой административен акт обжалва, в какво се изразява незаконосъобразността му, както и какво е искането към съда. В изпълнение на дадените указания, М. е входирал уточняваща молба от 22.05.2025 г., в която сочи, че обжалва определение № 1040-21-245/23.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ- София. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата като подадена преди да е постановено посоченото определение, не е насочена срещу твърдения от жалбоподателя акт, с оглед на което нередовностите не са отстранени и производството следва да се прекрати. Определението е правилно. Съгласно чл. 158, ал. 3 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151, съдията- докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7- дневен срок. Ал. 4 на чл. 158 от АПК гласи, че поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване. В случая обаче цитираната разпоредба не намира приложение, тъй като към момента на подаване на жалбата (11.03.2025 г.) оспореният акт не е съществувал. Недопустимо е чрез уточняване на жалбата да се въвежда оспорване на административен акт, издаден след подаването й. Законодателят не допуска разширяване предмета на оспорване с твърдения за незаконосъобразност на други актове, още повече, че към датата на подаване на жалбата, този краен акт, не е бил издаден. С определение № 1040-21-245/23.04.2025 г. директорът на ТП на НОИ- София на осн. чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 85 от АПК е върнал жалба с вх. № 1012-21-283/11.03.2025 г. на А. Г. М. като нередовна и е прекратил образуваното по реда на чл. 117 от КСО производство. Приел е, че дадените с Уведомително писмо от 18.03.2025 г. указания за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата не са изпълнени. Съгласно чл. 87, ал. 3 от АПК, ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат. Актът, с който органът, прекратява производството е този, който подлежи на обжалване по реда на АПК. В настоящия случай обаче, с жалбата, с която е сезиран АССГ, не е оспорен този акт. Видно от съдържанието на първоначално подадената жалба, в нея се навеждат възражения срещу „Писмо от 26.02.2025 на директора на ТП на НОИ и разпореждане № 36314 от 26.02.2025 г.“ Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на жалбата, крайният акт в производството по чл. 117 от КСО не е бил издаден, следователно не е подлежал на оспорване. За А. Г. М. е съществувало правото да подаде отделна жалба в сроковете по АПК, по която да бъде образувано съдебно производство по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК. Пред първоинстанционния съд е оспорен акт, който не е краен за приключване на административното производство, поради което изводът, изложен в прекратителното определение на първоинстанционния съд, е правилен и същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,