Определение № 5771 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Г. Д. срещу Определение №1498 от 14.04.2025 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора по адм. дело №129/2025 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на В. Г. Д. сещу Заповед №187 от 04.02.2025 г. на кмета на община Казанлък, с която на “Вил такси-С” ЕООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач В. Г. Д. и производството по делото е прекратено в частта по жалбата на Д.. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробно фактите по спора и нормативната уредба, рагламентираща извършването на таксиметров превоз на пътници от водачи за тяхна сметка, от името на регистриран търговец. Сочи, че отказът на кмета на Община Казанлък да издаде разрешение, по отношение на притежавания от него автомобил, го лишава от възможността да упражнява таксиметрона стопанска дейност, считано от 01.01.2025 г. Посоченото обуславя правния му интерес да обжалва заповедта. Излага, че е вложил сили и средства да отговаря на изискванията за осъществяване на таксиметров превоз на пътници, поради което именно неговата правна сфера е засегната в най-висока степен от издаването на процесната заповед. В резултат от издаването на заповедта, въпреки, че отговаря на всички условия за това, е останал без доходи, без осигуряване, без възможности да използва автомобила по предназначение и без възможност да упражнява професията си. Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, като върне делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на жалбата му. Ответникът – кметът на Община Казанлък изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Ответникът – “Вил такси - С” ООД, изразява становище за основателност на жалбата. Излага подробни съображения в полза на тезата на жалбоподателя. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил, че със Заповед №187 от 04.02.2025 г. на кмета на Община Казанлък, на основание чл. 24, ал. 9 във вр. с чл. 24 ал. 1 от Наредба №34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредбата) и с оглед изискването на чл. 12 ал. 1 изр. четвърто от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е отказано издаването на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на „Вил такси-С“ ЕООД, ЕИК 123755831, за автомобил с рег. №[рег. номер] с водач В. Г. Д.. Приел е, че жалбата на В. Г. Д., срещу заповедта, е недопустима, поради липса на правен интерес. Посочил е, че адресат на издадената от кмета на Община Казанлък, заповед е единствено дружеството „Вил такси-С“ ЕООД и само в неговата правна сфера пряко и непосредствено настъпват неблагоприятните правни последици. За таксиметровите водачи този административен акт няма пряко и непосредствено правно действие. С жалбата си против отказа на кмета да издаде удостоверение на търговеца за извършване на таксиметрова дейност с посочения автомобил, водачът защитава чужди права от свое име пред съд. Субекти на административното правоотношение са административният орган и търговецът, на който се признава правото да извършва търговската дейност на територията на общината. Съдържанието на административното правоотношение се определя от обекта на правото и неговия обхват - територията на общината, конкретните автомобили и водачите, които ще извършват дейността от името на търговеца и то не се променя, нито възниква второ, отделно право и за тези водачи, които за своя сметка, но от името на търговеца ще извършват дейността с посочените в удостоверението автомобили. Предвид посоченото и на основание чл. 159, т. 4 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Д. и е прекратил производството по отношение на него. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗАвтП, таксиметровият превоз на пътници се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, или от включен в издаденото удостоверение водач, но от името на регистрирания субект. По силата на чл. 12, ал. 2 ЗАвтП. удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адреса на управлението на търговеца, при условие, че по отношение на последния са налице описаните в нормата предпоставки. За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в единния таксиметров регистър търговецът подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5 ЗАвтП, както и списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Следователно титуляр на правото, което произтича от удостоверението за регистрация и което се изразява във възможност за законосъобразно осъществяване на таксиметров превоз на територията на Република България, е търговецът, т.е. субектът, който отговаря на условията, предвидени в закона, и от чието име се осъществява разглежданата правнорегламентирана дейност. Действително, ЗАвтП допуска тази дейност да се извършва и от физическо лице (но отново от името на търговеца), като в тази хипотеза, когато водачът не се идентифицира с притежателя на удостоверението за регистрация, той трябва да бъде вписан в документа по чл. 24 ЗАвтП, а именно - в разрешението от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, дадено по отношение на конкретния автомобил, чрез който ще се осъществява дейността. Отказът да се издаде подобно разрешение обаче не засяга водача нито лично, нито пряко и непосредствено, за да бъде той активно легитимиран да го оспорва. Същото важи и когато това лице се идентифицира със собственика на вписано в заявлението моторно превозно средство (МПС). Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, материалното правоотношение възниква и се развива единствено между участниците в производството, а именно – компетентният административен орган и търговецът, който е заявил издаването на разрешителния акт. Търговецът е единствената страна в административното производство по издаване на разрешението и от него зависи какви документи ще подаде, дали ще включи данните за един или друг водач или превозно средство, както и за какъв срок ще бъде издадено разрешението. Точно той е и субектът, който има възможност да предприеме действия еднолично по преустановяването на действието на разрешението, подавайки заявлението по чл. 28, ал. 1, т. 1 Наредбата. Подобно правомощие посоченият в разрешението водач и собственик на МПС няма. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В конкретния случай това са именно оспорващото дружество „Вил такси-С“ ЕООД, бранещо се срещу постановения по негово заявление отказ и кметът на Община Казанлък като административен орган - издател на обжалвания индивидуален административен акт. С оглед съдържанието на спорното административно правоотношение не са налице основания за участие на други лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, извън абсолютно задължителните две страни (жалбоподател и ответник), които съдът съобразно чл. 154, ал. 1 АПК е длъжен да конституира. Останалите лица не се явяват заинтересовани страни в съдебно административното производство по оспорване на заповедта на кмета. Самият административен акт, както и евентуалното съдебно решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на трети лица, което да легитимира интерес от участие в делото. От изложеното следва, че и решението, постановено в производство по чл. 24а, ал. 9, вр. с ал. 4 ЗАвтП засяга пряко законните интереси и създава задължения само за лицето - негов адресат, което е инициирало и производство по чл. 24а, ал. 2 ЗАвтП, предвид което физическото лице В. Г. Д. не е участник в административното правоотношение, развило се пред кмета на общината и адресата на акта, нито заповедта на кмета засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на участието му във фазите на съдебния процес. За да бъде изпълнено законовото изискване по чл. 159, т. 4 АПК, е необходимо да се установи, че жалбоподателят има пряк и непосредствен личен правен интерес от инициираното оспорване. Интересът на жалбоподателя обаче, не е пряк и непосредствен, доколкото именно за дружеството „Вил такси-С“ ЕООД са възникнали неблагоприятни правни послидици от оспорения атказ. За разлика от акта, с който се прекратява действието на разрешението за таксиметров превоз и който подлежи на оспорване и от страна на водача, тъй като с него се засягат непосредствено права на водача, които са възникнали с разрешението по чл. 24 ЗАвтП, то в конкретния случай с постановения отказ не се засягат непосредствено и пряко права на водача. Предвид изложеното, качеството на В. Г. Д. на водач, на посочения в списъка по чл. 3, ал. 2 Наредбата автомобил, не предполага лична, пряка и непосредствена заинтересованост от изхода на спора по законосъобразността на отказа за издаване на разрешение в полза на търговското дружество „Вил такси-С“ ЕООД. След като жалбоподателят в първоинстанционното производство не е окачествим като надлежна страна и засегнато по смисъла на чл. 120, ал. 2 Конституцията на Република България, респ. чл. 147, ал. 1 АПК лице, при липса на сезиране от активно легитимиран субект, първоинстанционният съд, правилно е счел жалбата за недопустима и е прекратил образуваното по нея съдебно производство в тази му част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение