Решение № 382 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 323/2009 г.

Решение № 382 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 323/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 533 на 17.11.2008 г. по в. гр. дело № 360/2007 г., с което е отменено решение № 150/15.01.2004 г. по гр. дело № 73/2002 г. по описа на районен съд гр. Ч. в частта, с която е признал за установено по отношение на М. А. Я. от гр. Ч., ул. "П" № 5* че А. Ф. Я. от гр. Ч., ул. "В" № 30 е собственик на североизточното магазинно помещение, намиращо се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място, цялото от 2338 кв. м., представляващо поземлен имот № 8* за който със същата площ е отреден УПИ-I-Обществена сграда, кв. 95 по плана на гр. Ч. и е осъдена М. А. Я. да предаде гореописаният имот на А. Ф. Я., в частта, с която е осъдена М. А. Я. да заплати на А. Ф. Я. сумата от 2 314,20 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем за процесният имот за периода от 8.12.2001 г. до 1.07.2002 г. и разноски в размер на 393,90 лева, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него е постановено друго за отхвърляне предявеният от А. Ф. Я. с ЕГН **********, ул. "В" № 30 против М. А. Я. от гр. Ч., ул. "П" № 5 иск по чл. 108 ЗС да бъде признато за установено, че е собственик на североизточното магазинно помещение, намиращо се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена в дворно място, цялото от 338 кв. м., представляващо поземлен имот № 840, за който със същата площ е отреден УПИ-I-Обществена сграда, кв. 95 по плана на гр. Ч. и да бъде осъдена М. А. Я. да предаде гореописаният имот на А. Ф. Я., като неоснователен и недоказан и отхвърляне предявеният от А. Ф. Я. иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС да бъде осъдена М. А. Я. да му заплати сума от 2 314,20 лева обезщетение за пропуснати ползи под формата на наем за периода от 8.12.2001 г. до 1.07.2002 г. на гореописаното североизточно магазинно помещение, като неоснователен. Недоволен от въззивното решение е касаторът А. Ф. Я., представляван от адвокатите Н. А. П. и П. Б. Н., двамата от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като го считат за необосновано понеже има данни, че касаторът е приел наследството от майка си, не са спазени задължителните указания на Върховния касационен съд, а са събрани по делото "напълно излишни писмени и гласни доказателства и изслушани ненужни експертизи", при което едностранчиво и пристрастно са обсъдени доказателствата на другата страна за легитимацията й за имота въз основа на изтекла десетгодишна давност. Претендира за направените по делото разноски пред всички инстанции. От ответницата по касация М. А. Я., представлявана от адвокат Н от Смолянската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. С определение № 665 от 13.07.2009 г., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е пиел, че от събраните гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установява, че от 1991 г. до депозиране на исковата молба - 1.07.2002 г. са изтекли десет години, през които М. Я. със своя съпруг Я до смъртта му през 1999 г., а и по-късно, е продължила да владее необезпокоявана процесното магазинно помещение и го е придобила по давност - чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 69 ЗС. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като пи постановяването му е нарушен материалния закон. Видно от решение № 25 от 9.03.2006 г., постановено по гр. дело № 2545/2004 г. по описа на IV-Б гражданско отделение на Върховния касационен съд още е било безспорно по делото, че ищецът като единствен наследник на майка си С е приел наследството, включително процесния имот, след смъртта й на 30.11.2000 г. Освен това е прието, че са налице доказателства, свързани с придобиване на имота от праводателката на ищеца, която го е получила в наследство от осиновителката си Т. А. Д., починала на 6.09.1974 г., освен това е упражнявала владение върху този имот, свързано с отдаването му под наем, който имот наследодателят на ответницата и брат на ищеца започнал да ползва през 1993 г. след ремонта на това помещение. На практика още при това касиране са установени безспорно факти и обстоятелства относно активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК във връзка с приложението на чл. 108 и чл. 79 ЗС касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени изцяло. Безспорно процесния магазин е останал от наследство на С. С. Я. като единствен неин правоприемник-син е ищеца А. Ф. Я.. Спори се досежно придобиване на имота по давност от ответницата М. А. Я. като правоприемник на брата на ищеца Я. Ф. Я., починал на 10.12.1999 г. преди майка си С. Видно от приложеното нотариално дело № 217/2001 г. на нотариуса при Ч. районен съд, на 6.12.2001 г. ответницата е призната за собственик на процесния имот по давностно владение и наследство - нот. акт № 63, том I по посоченото дело. Тримата разпитани свидетели в нотариалното производство Р. А. М., В. Р. К. и А. И. Х. заявяват, че в магазина "са работили" ответницата, брат й и съпруга й. От показанията на разпитаните свидетели пред първата инстанция по гр. дело № 72/2003 г. на Ч. районен съд - лист 69 и 94, които съдът кредитира, се установява, че ответницата ползва магазина след 1992-1993 г. като през 1993 г. съпругът й е направил ремонт на същия - свидетелите С. А свидетелите Д установяват, че наем е получаван от майката на ищца, а ответницата със семейството си е ползвала процесния магазин. Според писмо № 14 от 10.10.2003 г. на ТДД, Данъчно бюро- Ч. след предеклариране на имотите през 1998 г. от С. С. Я. същата е плащала и данъци до смъртта си през 2001 г., както е по представените квитанции. След подновяване на делото пред окръжния съд под № 360/2007 г. отново са разпитвани свидетели като и двамата В заявяват, че ответницата/респ. със съпруга си/ са ползвали собствения на майката/свекърва/ магазин след 1993 г. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От всички събрани гласни доказателства се установява, че липсват категорични доказателства за осъществено обикновено владение от 10 години, за да е налице позоваване на общата придобивна давност, предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗС, която е един от способите за придобиване на собственост съгласно чл. 77 ЗС. Не е взето предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ. 5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което не е съобразено от решаващия съд. Налице са трите кумулативно предвидени предпоставки, уредени в чл. 108 ЗС за ревандикиране на процесния магазин - ищецът е собственик, а ответницата го владее и то без правно основание. С молба от 9.09.2002 г. е поискано прогласяване нищожност на посочения нотариален акт. С оглед уважаването на иска по чл. 108 ЗС следва да се отмени и нотариалния акт, издаден на ответницата. При това положение се явява основателен и акцесорния иск по чл. 73, ал. 1, пр. 2 ЗС във връзка с чл. 57, ал. 1 ЗЗД. Според направеното уточнение на 6.11.2003 г. процесният период е от 8.12.2001 г. до 1.07.2002 г., а претендираното обезщетение 2 314,20 лева за пропуснати ползи от имота, в който размер искът е доказан съобразно заключението на счетоводната експертиза от 31.10.2003 г., което като неоспорено е прието за компетентно дадено, със законната лихва от подаване на исковата молба на 1.07.2002 г. до окончателното плащане. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца/касатор/ се присъждат направените разноски по делото пред всички инстанции в размер на сумата 1 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение