Определение № 189 от 11.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. С. от[населено място] против определение № 3592 от 19.11.2010 г. по в. ч. т. д. № 1867/2010 г. на В. окръжен съд, в частта, с която е отменено разпореждане № 3765 от 01.02.2010 г. по ч. гр. д. № 746/201 г. на В. районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 796 от 01.02.2010 г. по чл. 417, т. 9 ГПК за сумата 180 000 лв. и е обезсилен издаденият въз основа на нея изпълнителен лист за същата сума. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],[населено място] – заявява становище за недопустимост на същата по съображения в писмен отговор от 27.12.2010 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от В. районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Доколкото с настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, същото е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение