Определение № 156 от 07.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2016 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. К. Ш., Х. И. П., Е. К. П., Д. Д. М.-М. и Е. Г. М. против решение № 365/15.03.2016 г. по гр.д. № 1773/2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено в производство по допускане на съдебна делба. В производството по делбата съделителите Р. С. М. и К. Р. М. са представлявани от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК представител адвокат З. Д. З.. С молба вх.№ 8040/12.08.2010 г. адвокат З. е поискал да се задължи ищецът да внесе дължимото за касационното производство възнаграждение съгласно чл.47, ал.6 ГПК. С първоинстанционното решение делбата на имот № 018065 е допусната между С. Д. Д., Е. К. П. и Й. К. М., М. К. Ш., Д. Д. М.-М., М. Д. Д. и Т. Д. Д. и искът е отхвърлен по отношение на К. Й. М., Д. К. Й., Д. К. Й., Х. И. П., Р. С. М., М. И. Б., К. Р. М. и Д. Т. Д.. Това решение в частта за допускане на съдебна делба е било обжалвано с въззивни жалби от М. Д. Д., Т. Д. Д. и Д. Т. Д. с твърдение, че съсобствеността съществува само между тях и искане да се отхвърли иска за делба. В. съд е отменил първоинстанционното решение за допускане на делбата и е постанови ново за отхвърляне на иска за делба. Това въззивно решение е предмет на подадената касационна жалба. При горните констатации следва, че след като първоинстанционното решение е било атакувано само в частта, с която е допусната съдебна делба на имот № 018065, то в частта, с която искът за делба на този имот е бил отхвърлен по отношение на част от съделителите, е влязло в сила като необжалвано. Следователно Р. С. М. и К. Р. М. не са били страна във въззивното производство, тъй като по отношение на тях искът за делба е бил отхвърлен с влязло в сила решение, а съответно – не са страна и в касационното производство. Затова й касаторите не дължат внасяне на възнаграждение на основание чл.47, ал.6 ГПК за представителство по касационното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение