Решение № 14228 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2014 г.

Решение № 14228 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3976/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационнен протест на прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив против решение № 3019/21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3775/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив и такъв против определение № 352/10.02.2012 г. по същото дело. Релевира оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Претендира се и отмяната на протестираното определение, като неправилно. Ответникът Общински съвет Асеновград не се представлява по делото и не взема становище по жалбите. Представителят на върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на протестите. Касационните протести са подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което са допустими, а разгледани по същество са и основателни. С оспореното съдебно решение Административен съд Пловдив е отхвърлил протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, с искане за прогласяване нищожността на Решение № 286, обективирано в Протокол № 14 от 23.07.2008 г. на Общински съвет Асеновград. Съдът е приел, при преценката по чл. 168, ал. 1 от АПК, че не е налице такъв съществен порок на решението на общинския съвет, който да води до неговата нищожност, относно компетентността та органа, пълна липса на форма на акта, липса на правно основание за издаването му, невъзможен предмет, несъществуващ адресат или съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението на съда е неправилно при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилно приложение на материалния закон. Съдебното производство е започнало по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Пловдив съдържащо искане за прогласяване нищожността на Решение № 286 по Протокол № 14/23.07.2008 г. на Общински съвет Асеновград, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 31, ал. 1 и 3, чл. 119, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и докладна записка на кмета на общината е прието да се отдаде под наем чрез конкурс обект - Язовир в землището на с. Тополово, местността "Еловица", ПИ № 77789.96.162 с площ 60.698 дка, представляващ недвижим имот публична общинска собственост, за срок от пет години с предназначение - сезонно регулиране на повърхностния отток с цел използването му за напояване и риборазвъждане. За да приеме, че приетото от общинския съвет решение не страда от посочените в протеста пороци, съдът е приел, че за процесния язовир са налице всички предпоставки за прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ за отдаването му под наем, което изключва приложението на чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите /ЗК/. Имота, предмет на протестираното пред съда решение на общинския съвет не попада в кръга на обектите по § 3 ПЗР на ЗСН, в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Текстът на § 4 от ПЗР на ЗСН сочи две изисквания при вземане на решения от общинския съвет, а именно, да няма сключени договори по § 3, ал. 2 към момента на влизане в сила на ЗСН и на второ място, да е налице съгласуване с надзорния орган. Същият препраща към разпоредбите на ЗОбС само досежно реда за отдаване под наем на сочените недвижими имоти. В конкретния случай не е изпълнен фактическия състав на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като язовира не е предназначен само за напояване. Съгласно оспореното решение същият е с предназначение "сезонно регулиране на повърхностния отток, с цел използването му за напояване и риборазвъждане". За приложението на § 4 от ПЗР на ЗСН е необходимо язовира да е предназначен само за напояване, не и да друга дейност и да представлява част от напоителната система, с оглед целите на ЗСН. По делото няма данни на територията на съответното землище, в което се намира процесният водоем, да има и регистрирани сдружения за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН. Следователно относимо е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК - обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Така и нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, относима редакция ДВ бр. 54, 2008 г., на която единствено се основава решението на общинския съвет предписва отдаването под наем на части от такива имоти след решение на общинския съвет, при изричното изключване на обектите, подлежащи на концесиониране. Съгласно чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти - публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия, а чл. 22, ал. 3 от ЗВ изрично предвижда, че по отношение на водните обекти - общинска собственост се прилага ЗОбС, доколкото със ЗВ и ЗСН не е предвидено друго. Освен това, в оспореното пред съда решение на Общински съвет Асеновград и докладната записка на кмета на общината не са изложени съображения за включване на имота, негов предмет, в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че предназначението му е за напояване, като част от напоителната система на прекратената организация, нито от правна страна се основава на разпоредби от ЗСН, а единствено на тези на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, последната от които въвежда изрична забрана за приемането му, тъй като не се касае за част от имот публична общинска собственост и такъв, подлежащ на концесиониране. Режимът на управление на имоти - публично общинска собственост, търпи съществени ограничения, продиктувани от характера на собствеността, които ограничения са въведени с императивни законови норми, като в случая е допуснато съществено нарушение на регламентирания специален начин за управление на имота, предмет на атакуваното решение. Предвид изложеното решението на Административен съд Пловдив следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което решението на Общински съвет - Асеновград бъде обявено за нищожно. Основателни са наведените в протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - Пловдив доводи за това. Нарушението на материалноправния режим на управление на публичната общинска собственост е особено съществено и не може да бъде санирано чрез влизане в сила на административния акт. Нарушени са императивни норми, касаещи начина на управление на публичната собственост, поради което основателно се твърди, че формата на порока, засегнал оспореното решение на общинския съвет е нищожност. При този изход на делото неправилно се явява и протестираното определение № 352/19.02.2012 г. по делото, с което е осъдена Окръжна прокуратура Пловдив да заплати на Общински съвет Асеновград разноски. Освен това то е постановено по реда на чл. 248 от ГПК, при положение, че страната поискала разноски е лишена от това право при непредставен списък за сторени такива до приключване на последното заседание по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение