Определение № 3923 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на две частни жалби: с вх.№ 18083 от 03.07.2025 г., подадена от „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД“ ЕАД, представлявано от Л. П. П. – изпълнителен директор, и с вх.№ 20605 от 28.07.2025 г., подадена от „Никола К. Ивановъ“ ЕООД, чрез адвокат М. М., които са насочени срещу Определение № 1275 от 13.05.2025 г. на Апелативен съд – гр. София, 2-ри гр.състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 940/2025 г., с което са оставени без разглеждане частни жалби на двете дружества, както следва: частна жалба с вх.№ 262648 от 12.02.2025 г. на „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД” ЕАД против Разпореждане от 11.12.2024 г. и частна жалба с вх.№ 285644 от 30.12.2024 г. на „Никола К. Ивановъ“ ЕООД против Разпореждане № 264774 от 04.12.2024 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 4659/2009 г. по описа на СГС, 1-15 състав. Постъпили са отговори, както следва: от К. В. К., която поддържа становище, че и двете жалби са неоснователни; от „Никола К. Ивановъ“ ЕООД, Е. Е. И. и „Тръст Трежъри България“ ЕАД, които поддържат, че частната жалба на „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД“ ЕАД е основателна; от „Тръст Трежъри България“ ЕАД, „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД“ ЕАД и Е. Е. И., които поддържат, че частната жалба на „Никола К. Ивановъ“ ЕООД е основателна. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими. Разглеждайки частните жалби по същество, ВКС намира следното: Първоинстанционният СГС, 1-15 състав, е постановил решение по съществото на гр.д.№ 4659/2009 г., срещу което са постъпили въззивни жалби от „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД“ ЕАД и „Никола К. Ивановъ“ ЕООД. С Разпореждане № 264774 от 04.12.2024 г. на СГС, 1-15 състав е оставено без уважение искането на „Никола К. Ивановъ“ ЕООД в молба с вх.№ 284230 от 03.12.2024 г. за изменение на разпореждане от 15.10.2024 г., с което му е указано да ангажира доказателство за внесена държавна такса по подадената от него въззивна жалба вх.№ 280898 от 15.10.2024 г., приобщена към въззивна жалба с вх.№ 280875 от 14.10.2024 г. С Разпореждане от 11.12.2024 г. е указано на „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД” ЕАД да ангажира доказателство за внесена държавна такса по подадената въззивна жалба вх.№ 284564 от 06.12.2024 г. Въззивният САС, 2-ри гр. състав е сезиран с частни жалби, подадени поотделно от всяко от двете дружества, както следва: от „Никола К. Ивановъ“ ЕООД срещу Разпореждане № 264774 от 04.12.2024 г. на СГС, 1-15 състав; от „ФАНДИНГ САЛЮШЪН ИНКОРПОРЕЙТИД” ЕАД – срещу разпореждането от 11.12.2024 г. Въззивният съд е приел, че частните жалби са насочени срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на инстанционен контрол подлежат две категории съдебни актове: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1), както и тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (т. 2). Разпорежданията, с които е указано на жалбоподателите да приведат въззивните си жалби в съответствие с изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, като ангажират в срок доказателства за внесени държавни такси в определените от съда размери по сметка на въззивния съд, не попадат в кръга на актовете, подлежащи на инстанционен контрол, поради което частните жалби са оставени без разглеждане като недопустими. Настоящият състав на ВКС, ГК, Второ г.о. на първо място намира, че атакуваното определение е постановено при условията на чл. 274, ал. 2, изр. първо вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което упражняването на инстанционен контрол за законосъобразността му не е предпоставено от доказване на основание по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК, поради което не следва да се обсъжда съдържанието на представените от жалбоподателите изложения към частните жалба. По съществото на спорния процесуално-правен проблем съставът на ВКС намира, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да се подават частни жалби в 2 хипотези: