Определение № 10590 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Г. П., чрез адв. Е. Исмаил, против Определение № 35396/15.09.2026 г. постановено по адм. дело № 8485/2026 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/, в частта с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно. Излага доводи, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като в законоустановения срок не е получил нито решение за изтриване на личните му данни, нито писмен отказ, поради което е налице мълчалив отказ. Счита, че определението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 и чл. 159, т. 1 от АПК, поради неправилно прилагане и тълкуване на въпроса за основанията за прекратяване на делото и за присъждане на разноски. Иска се определението да бъде отменено и да бъдат присъдени претендираните разноски, както и да бъдат коригирани мотивите на определението за прекратяване на делото. Ответникът по частната жалба – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез юрк. М. Георгиева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. В случай, че съдът уважи частната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на 26.06.2026 г. от Д. Г. П. срещу мълчалив отказ на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ по заявление вх. № 812100-8934/18.05.2026 г. за заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. От представените по делото доказателства е установено, че заявлението на Д. П. е изпратено за произнасяне по компетентност на Директора на СДВР на 03.07.2026 г. и съответно компетентният орган се е произнесъл по него на 08.07.2026 г., с решение с което е удовлетворил искането на заявителя. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. П. срещу твърдян мълчалив отказ на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи по заявление вх.№ 812100-8934/18.05.2026 г. за заличаване на личните му данни и производството по делото е прекратено. Със същото определение е оставено без уважение искането на Д. Г. П. за присъждане на разноски. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че към момента на подаване на жалбата на 26.06.2026 г. компетентният орган – Директорът на СДВР не е бил сезиран със заявлението. Преписката е изпратена за произнасяне по компетентност на 03.07.2026 г., като Директорът на СДВР се произнесъл на 08.07.2026 г., преди образуването на настоящото съдебно производство на 10.07.2026 г. С акта искането на заявителя е удовлетворено. Съдът е приел, че твърденият мълчалив отказ на Директора на СДВР не е съществувал нито към момента на подаване на жалбата, когато компетентният орган все още не е бил сезиран, нито към момента на образуване на съдебното производство, когато вече е било налице изрично произнасяне по заявлението. При така установеното АССГ е направил изводи, че произнасянето от 08.07.2026 г. не представлява оттегляне на оспорен административен акт, доколкото твърденият мълчалив отказ не е бил формиран. То не обуславя и прекратяване на производството поради последващо отпадане на правния интерес, а установява липсата на сочения в жалбата предмет на съдебен контрол. Поради това съдът е оставил без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено като е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Определението е неправилно в обжалваната му част. Към момента на подаване на жалбата-26.06.2026 г. не е имало произнасяне с изричен акт по заявлението на П. от 18.05.2026 г. Последният не е бил уведомен за издаденото на 08.07.2026 г. Решение №513005-166 от Директора на СДВР, което му е било връчено едва на 28.07.2026 г.- т.е. след подаване на жалбата до съда и след образуване на делото. Поради това, касационният състав намира, че в този случай следва да се приложи общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, според което страната, дала повод за завеждане на делото, дължи направените разноски на изправната страна. С това си поведение административният орган е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК и при последвалото на 08.07.2026 г. решение, с което се удовлетворява искането, освен основания за прекратяване на делото са настъпили и основания за осъждане за разноските на ответника по аргумент от противното на чл.78, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство предвид наличието на правен интерес от оспорването на мълчалив отказ от сезирания орган към момента на завеждане на жалбата. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в хода на съдебното производство, същото е подкрепено с доказателства, поради което следва да бъде уважено. С оглед изложеното определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждането на разноски следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което на жалбоподателя да бъдат присъдени претендираните от него разноски в размер на 5.11/пет евро и единадесет цента / заплатена държавна такса, 511/петстотин и единадесет евро / адвокатско възнаграждение, представляващи разноски за първата инстанция и 15.34 евро, представляващи разноски за държавна такса за производството пред ВАС, или разноски в общ размер 531.45 евро. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно като бланково и немотивирано. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение