Определение № 563 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 365/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е от „Голд лизинг” ЕООД, ЕИК 121458646, определение № 10065 от 21.12.2022г. постановено по гр.д. № 6402/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на дружеството за връщане на недължимо внесена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 13 385,49 лв. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита, че изложените в определението мотиви, че производството е по чл. 49 ЗЗД, а не по ЗОДОВ, е в разрез с определението на Върховния касационен съд от 06.10.2021г., с което е допуснато касационно обжалване на постановеното от САС въззивно решение. В него изрично е посочено, че правното основание на претенцията е чл. 49 ЗЗД, но при определяне на държавните такси и разноските приложение следва да намерят процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ. Отговор на частната жалба от ответника Прокуратура на Република България не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по делото е по иск на „Голд лизинг” ЕООД против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на ЕС, предявен преди изменението на ЗОДОВ в ДВ, бр. 94 от 2019 г. Искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД. Пред Софийски апелативен съд е било обжалвано първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което искът на дружеството, предявен за 1 638 441,99лв. имуществени вреди и 50 000лв. неимуществени вреди, е бил отхвърлен изцяло. Жалбоподателят „Голд лизинг” ООД е внесъл държавна такса в полза на Софийски апелативен съд за разглеждане на въззивната жалба в размер на 33 768,83лв.- 2% от цената на исковете. С решението на въззивния съд е уважен иска за имуществени вреди за 802 408,92 лв. и иска за неимуществени вреди за 3 000лв. Производството по делото е приключило с решението на Върховния касационен съд № 35 от 12.08.2022г. по горепосоченото гражданско дело № 3901/2018г. на ІV г.о., с което присъдените обезщетения са увеличени, така че в полза на „Голд лизинг” ООД са присъдени общо 1 021 319,19лв. имуществени вреди и общо 10 000лв. неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, със законната лихва от 10.02.2015г. До пълния предявен размер е потвърдено отхвърлянето на исковете. С решението в полза на ищеца са присъдени разноски 27 421,73лв. за три инстанции, от които 21 784,44лв. са разноски за първата и въззивна инстанция според уважената част на иска. След приключване на производството в трите инстанции е подадена молба от дружеството ищец на основание чл. 4б ЗДТ за връщане на 13 385,49 лв. надвнесена държавна такса. Този размер е обоснован с твърдение, че дължимата държавна такса по жалбата е била 12,50 лв. съгласно чл.9а ЗОДОВ, при което недължимо събраната такса е 33 756,33лв. От тази сума молителят приспада 4 068,65 лв., представляващи частта от внесената държавна такса, която му е била присъдена с решението на ВКС в частта по разноските, както и 16 302,19 лв., които са му били присъдени като разноски с въззивното решение в потвърдената му част. По този начин се получава претендираната сума 13 385,49лв. За да отхвърли молбата за възстановяване на недължимо внесена държавна такса съставът на Софийски апелативен съд е посочил в обжалваното определение, че специалният закон ЗОДОВ не е приложим по делото и спорът е за обезщетения по чл. 49 ЗЗД, при което е дължима държавна такса 4% върху цената на иска за първа инстанция и 2% при обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалвания акт за неправилен. Вярно е, че правното основание на разгледания иск е чл. 49 ЗЗД, но както изрично е посочено в определението на Върховния касационен съд от 06.10.2021г. по гр.д. № 3901/2018г. на ІV г.о., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, според утвърдената практика (решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на IV г.о.) при разглеждане на дело за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС по реда на ГПК, приложение намират процесуалноправните разпоредби на ЗОДОВ, към които препраща чл.2в, ал.1, т.2 - определяне на ответника по реда на чл.7 и ал.3 - приложение на чл.9а и чл.10 за определяне на дължимите такси и разноски и за задължителното участие на прокурор в производството. В същия смисъл е и практиката по Определение № 179 от 14.05.2021г. по ч.гр.д. № 4955/2017г. на ІV г.о., Определение № 60354 от 04.11.2021г. по ч.гр.д. № 1126/2020г. на ІV г.о., в която е дадено тълкуване, че когато се претендират имуществени и неимуществени вреди от нарушаване правото на ЕС, дори и когато искът е предявен преди ЗИДЗОДОВ, ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. и се разглежда от гражданския съд по общите правила, приложение намират правилата на ЗОДОВ по въпроса за дължимата държавна такса и нейното внасяне, а не правилата за оценяемите искове и внасяне на пропорционална такса от ищеца като условие за редовност на исковата молба, тъй като последното в случая ще наруши принципа на ефективност, закрепен в чл.47 от ХОПЕС. В съответствие с тази практика е постановено и определение №50029 от 20.01.2023г. по гр.д. № 1862/2022г. на настоящия състав. На основание изложеното обжалваното определение, с което е прието, че ищецът дължи пропорционална държавна такса по въззивната жалба в размер на 2% върху цената на исковете, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което на ищците да се върне надвнесената държавна такса. Съгласно чл. 9а ЗОДОВ във връзка с чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимата държавна такса от ищеца - юридическо лице за обжалване пред въззивния съд е 25 лв. (за два обективно съединени иска по 12,50 лв.). Както бе посочено, внесената от дружеството такса е 33 768,83 лв. Предвид окончателния изход на спора подлежащата на връщане сума се равнява на внесената държавна такса за въззивно обжалване по отношение на отхвърлената част на исковете. Досежно уважената част на исковете молителят е компенсиран за надвнесената държавна такса чрез присъдените в негова полза разноски, сред които разноски е и съответната част от заплатената държавна такса по въззивната жалба. Общо предявените искове са за 1 688 441,99 лв., (1 638 441,99 лв. имуществени вреди и 50 000лв. неимуществени вреди). Уважени са исковете за общо 1031 319,19лв. (1 021 319,19 лв. имуществени вреди и 10 000лв. неимуществени вреди). Отхвърлени са искове за общо 657 122,80лв. и полагащата се държавна такса 2% за въззивно обжалване върху тази сума е 13 142,46 лв. Именно тази сума следва да бъде възстановена на ищеца като недължимо платена. До пълния претендиран размер от 13 385,49 лв. молбата за връщане на таксата е неоснователна. За разликата над 13 142,46 лв. до 13 385,49лв. обжалваното определение следва да се потвърди. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.