Определение № 10799 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Н. М., чрез адв. Зотева като процесуален представител, срещу определение № 5369 от 11.08.2026 г., постановено по адм. дело № 817/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му заедно със законните последици от това. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник - кметът по „Териториално и селищно устройство, строителство и благоустрояване“ (ТСУСБ) на община Петрич, чрез пълномощника си юрк. Здравкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на В. Н. М. срещу заповед № I-C-54/21.05.2025 г. на заместник - кмета по „ТСУСБ“ на община Петрич, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за застрояване и работен устройствен план (ПУП - ПЗ и РУП) за урегулиран поземлен имот (УПИ) XV-1863, кв. 76 по плана на гр. Петрич, общ. Петрич, поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 56126.603.1863 по КККР, като за УПИ XV-1863 с отреждане за „жилищно строителство“ се определя жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина (Жс) с показатели на застрояване П застр. - 70%, П озел. - 30%, Кинт. (макс) 2.0, Н <5(<15м), начин на застрояване - свързано в два съседни имота „д“ съгласно червения и синия цвят и граници, посочени в приложения ПУП - ПЗ, който е неразделна част от заповедта, а с изменението на РУП за УПИ XV-1863 се определят необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите, и архитектурната връзка между сградите при свързано застрояване „д“ съгласно червения цвят и граници, и височини, посочени в приложения проект. С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателката като собственик на съседен имот няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ с право на жалба срещу оспорената заповед, тъй като не е изпълнена нито една от хипотезите, предвидени в тази норма. Обосновава извод, че по отношение на собствения на М. УПИ XVI-1862 от кв. 76 по плана на гр. Петрич, не са изпълнени предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като същият не е предмет на плана. Достига до заключение, че не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, доколкото с одобрения ПУП - ПЗ и РУП не се създава свързано застрояване по отношение на имота на оспорващата. Счита, че в случая предвиденото жилищно застрояване е определено с ограничителни линии на застрояване и не са допуснати намалени разстояния между съседните имоти, включително имотите през улица, като застройката в УПИ XV-1863 е предвидена на 5 м от уличната регулационна граница, свързано със застройка в УПИ XIV-1864 и на 4 м от границата с УПИ XVI-1862, поради което не е изпълнена хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Приема, че не са налице предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, с оглед на това, че се запазват устройствените показатели и устройствената зона за УПИ XV-1863, както и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване за имота, собственост на оспорващата. При тези съображения обосновава извод, че М. не е активно легитимирана да оспори одобреното изменение на ПУП - ПЗ и РУП, доколкото не се накърняват нейни права и интереси, съответно за нея не възникват задължения или неблагоприятни последици. Определението е неправилно. Кръгът на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения, е изчерпателно определен в чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1-5 ЗУТ. Жалбоподателката се легитимира като собственик на УПИ XVI-1862 от кв. 76 по плана на гр. Петрич, който е съседен на УПИ XV-1863, предмет на разработката и неговите граници не се променят. Това обстоятелство изключва възможността за определянето й като лице с правен интерес от оспорване на акта съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като нейният имот е извън предмета на плана. В случая не се установява с одобреното изменение на ПУП - ПЗ да се създава свързано застрояване между него и този в обхвата на разработката, поради което не намира приложение и нормата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не се установяват и въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателката съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ. Неоснователен е наведеният в частната жалба довод за наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. За прилагането на тази разпоредба от значение е промяната на конкретното предназначение на имота, определено с действащия за него план. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план съгласно чл. 8 ЗУТ, който по аргумент от чл. 112, ал. 1 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ следва да включва регулационна и застроителна част (ПРЗ). Според чл. 8, т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти може да бъде в урбанизирани територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. От оспорената заповед и графичната част към нея се установява, че съгласно действащия ПУП УПИ XV-1863 е с установено предназначение „за средноетажно жилищно строителство“, което не се променя с одобреното изменение на застроителния план. Единствените промени касаят обхвата и конфигурацията на предвидената в УПИ XV-1863 сграда съгласно обозначените в графиката на разработката задължителни линии на застрояване, както и максималната височина на сградата, която е увеличена от 12 м (4 етажа) на 14.25 м (5 етажа). Същите не представляват промяна на предназначението на имота по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, поради което не обосновават извод за наличието на правен интерес на жалбоподателката да оспори процесната заповед в тази хипотеза. Във връзка с преценката на правния интерес на М. съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ е необходимо да се установи дали с оспорената заповед са допуснати намалени разстояния спрямо притежавания от нея имот и намиращите се в него сгради. Съдът обосновава извода си за неприложимост на посочената разпоредба, като се позовава на данните от обяснителната записка на проекта за изменение на ПУП - ПЗ и РУП, според които разстоянието между предвидената в УПИ XV-1863 сграда и границата с УПИ XVI-1862 е 4 м и не се предвиждат намалени отстояния между сградите. В случая не са обсъдени останалите данни по делото, включително тези от графичната част на процесния ПУП - ПЗ и РУП, като и съответствието им с приложимите законови изисквания. Противно на приетото от съда в УПИ XV-1863 е предвидена жилищна сграда не с ограничителни линии на застрояване, а със задължителни, като застройката е с отстъпи навътре в зависимост от височината - до 10 м (етажност - 3), до 11.55 м (етажност – 4) и до 14. 25 м (етажност – 5). Видно от приложената към оспорената заповед графична част, всяка от тези височини се намира на различно разстояние до границата с УПИ XVI-1862 – съответно на 3 м, 3.85 м и 4.75 м. С оглед характера и вида на предвиденото в УПИ XV-1863 застрояване и определянето на границата между него и УПИ XVI-1862 като странична, приложима в случая е разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, според която при средно и високо жилищно застрояване нормативно изискуемото разстояние на сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот е най-малко една трета от височината на сградата. Съгласно чл. 31, ал. 5 ЗУТ посочените нормативи за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м., като за частта от сградата с по-голяма дълбочина към тези разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16 м. По отношение на разстоянието между сградите в съседните имоти е приложим чл. 31, ал. 4 ЗУТ, според който разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите. Настоящият състав намира, че в случая преценката на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ изисква използването на специални знания. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, за да установи дали с оспорената заповед са предвидени намалени отстояния до границата на УПИ XVI-1862 и намиращата се в него сграда, съответно дали жалбата е допустима съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Като приема липсата на намалени отстояния, позовавайки се единствено на данните от обяснителната записка на проекта за изменение на ПУП - ПЗ и РУП, без да подложи на преценка останалите доказателства по делото, изводът на съда за недопустимост на оспорването е необоснован и незаконосъобразен. След назначаване на съдебно-техническа експертиза и в зависимост от установеното е необходимо да се извърши повторна преценка на правния интерес на жалбоподателката в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ и в случай на допуснати намалени отстояния - да се произнесе по основателността на оспорването. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия при спазване на дадените по-горе указания. По претенцията на страните за присъждане на направените в настоящото производство разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в зависимост от изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,