Определение № 150 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№4275 от 12.02.14г. на ГПК „Н.” [населено място] за допълване на определението от 13.01.14г. по настоящото дело в частта за разноските, като се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за всички инстанции. Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва молбата, без да излага конкретни доводи по нея. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №224/26.04.13г. по гр.д.№241/13г. на Пловдивския апелативен съд. С определение №6 от 13.01.14г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, направено в отговора на касационната жалба, ето защо то следва да бъде присъдено в настоящото производство. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл.7, ал.2, т.4, вр.чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и към датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. При цена на иска в размер на 156 923лв., дължимото адвокатско възнаграждение е 2691,35лв. и тази сума следва да бъде присъдена. Настоящата инстанция не може да присъжда юрисконсултско възнаграждение за предходните инстанции. Това би могло да стане само ако ВКС отмени техните решения и промени резултата по делото, а това условие в случая не е налице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,