Определение № 817 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 449/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1 от ГПК. Подадена е молба от С. Т. – Г. за отмяна на влязлото в сила решение №901005 от 23.08.2021г., постановено по в.гр.д. №481/2020г. по описа Окръжен съд - Благоевград, в частта му, с която е потвърдено Решение №5895 от 12.12.2019г., постановено по гр.д. № 495/2017г. по описа на Районен съд - Разлог в частта му, с която се: 1. обявява на основание чл. 76 от Закона за наследството за относително недействителен по отношение на Руска Т., Н. С., Р. Б. и Б. В. сключения договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №122, том VIII, рег. № 7165, дело № 1419/11.11.2008г., с който Я. С. дарява на М. Г. 1/8 ид.ч. от Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 351, включен в УПИ [№] по плана на [населено място], общ. Р., обл. Б., поради разпореждане с отделни наследствени права от наследството на В. Я. С., починал на 26.07.1997г., преди извършване на делба на наследство; 2. допуска съдебна делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 351 по плана на [населено място], между Руска Т., Н. С., Р. Б., Б. В. и Я. С., като искът за делба се отхвърля по отношение на М. Г.. Молителката излага, че се намира в граждански брак с М. Г., считано от 05.12.2003г., поради което твърди, че идеалната част от делбения имот е съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на съпруга ѝ. П редвид изложеното счита, че има качеството на необходим другар в делбеното производство. Тъй като тя не е била конституирана като главна страна по делото, в хода на което е разгледан и преюдициалният иск по чл.76 от ЗН, и правата й са увредени от постановеното решение, което я обвързва на осн. чл. 304 вр. с чл. 216, ал.2 от ГПК, доколкото би имала качеството на необходим другар, иска неговата отмяна. Ответниците по молбата не са депозирали отговори на същата. Върховният касационен съд, като обсъди на основание чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Допустимостта на молбата за отмяна се преценява с оглед посоченото в нея основание и качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респективно от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК. На отмяна по този ред подлежат поначало съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това особено извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове обаче е процесуално допустимо, само когато за молителя не съществува друг установен от закона процесуален ред за съдебна защита /в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 2 и мотивите към нея от ППВС № 2/29.09.1977 г., които не са изгубили значение/. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените в нея основания може да подава заинтересованата страна, т. е. участвало в производството по делото лице. В случая е безспорно, че молителката Г. не е била конституирана, нито е участвала в съдебното производство по гр.д. № 495/2017г. по описа на Районен съд – Разлог, съответно по гр. дело №481/2020г. по описа Окръжен съд – Благоевград, предвид което основанията за отмяна, посочени в чл. 303, ал.1 ГПК не могат да намерят приложение. Според чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство. В случая обаче подобна хипотеза не е налице - между молителката и съделителите по гр. дело №495/2017г. по описа на РС – Разлог не е налице необходимо другарство по следните съображения: По иска за обявяване на относителната недействителност на основание чл. 76 от Закона за наследството на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт №122, том VIII, рег. № 7165, дело № 1419/11.11.2008г., с който Я. В. С. дарява на М. С. Г. ид. част от делбения имот, молителката няма качеството на необходим другар, тъй като дарените по време на брака вещни права съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. По отношение на решението в частта му, с която се допуска делба, съответно искът е отхвърлен по отношение на М. Г. също не се установява хипотезата на необходимо другарство, тъй като по делото не е било поддържано молителката да има вещни права върху имота, предмет на делбата и решението по допускане на делбата й е непротивопоставимо. Дори да поддържа наличие на самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, неучаствалото в делбеното производство лице разполага с възможността да предяви свой самостоятелен иск за делба или иск за установяване на правата си, но не и с правото да иска отмяна на делбеното решение. Съдебните актове по допускането и извършването на нищожната съдебна делба, макар и влезли в сила, не обвързват със силата на пресъдено нещо неучаствалите в делбеното производство съсобственици, тъй като нищожната делба не е породила целените с нея материалноправни последици - съсобствеността между действителните съсобственици не е прекратена. На тази абсолютна нищожност на делбата по чл. 75, ал. 2 от ЗН може да се позове всеки, който има правен интерес от това, т. е. - всеки от действителните съсобственици. От изложеното следва, че когато съдебната делба е допусната, респ. - извършена без участието в делбеното производство на някой от действителните съсобственици, за всеки от тях съществува друг процесуален - исков ред за съдебна защита, поради което молбата за отмяна на това основание на такъв влязъл в сила съдебен акт по допускането или извършването на съдебната делба, е процесуално недопустима. След като постановеното по делото решение няма сила спрямо молителката по смисъла на чл. 304 ГПК, следва да се приеме, че същата няма качеството на трето лице, разполагащо с правото да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения, подадената молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за допускането на съдебната делба, е процесуално недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Воден от горното, съдът