Определение № 120 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 586/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. В. К., чрез адв. П. Б. за отмяна на влязло в сила определение № 97/11.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 858/2016г. по описа на ВКС, I г.о., с което в производство по реда на чл.288 вр. чл.274, ал.3, т.1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение от 24.11.2015 г. по в.ч. гр.д. № 4382/2015 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено определение на Софийски градски съд, с което е върната подадената от С. В. К. и производството по гр.д. № 8194/2015 г. е прекратено, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване на факта, че детето С. Г. Г. не произхожда от припозналия го като негов баща Г. М. Г.. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице условията по чл.303, ал.1, т.7 ГПК – решение на ЕСПЧ от 13.10.2020 г. по жалба № 32495/2015 г /дело Койчев срещу България/ за нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС. Според молителя макар актът на съда, който е влязъл в сила да е определение, а не решение, то той трябва да бъде отменен, тъй като в противен случай ефектът от решението на ЕСПЧ се обезсмисля. Позовава се на разпоредбата на чл.5, ал.4 КРБ, която дава предимство на международните актове, които са ратифицирани от Народното събрание, пред българското законодателство. С решението от 13.10.2020 г., ЕСПЧ осъжда България за това, че е нарушено правото на личен и семеен живот на молителя, тъй като се препятства правото му да претендира, че е родител на детето и да установи произхода на своето дете от себе си, доколкото липсва подобна уредба в българското законодателство. Излага се становище, че отказът да се отмени влязлото в сила определение и делото да бъде възобновено, би било поредното нарушение на правата на молителя, поради което решението на ЕСПЧ би следвало да се вземе предвид с приоритет пред тълкувателното решение по тълк.дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. Ответниците по молбата – С. Г. Г., Г. М. Г. и непълнолетния С. Г. Г., действащ със съгласието на своите родители, са депозирали отговори, в които заявяват становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК. Поддържат, че всички претендирани от молителя последици от конкретното нарушение, посочено в решението на ЕСПЧ, вече са преодолени чрез: 1/ признаване на претендираното нарушение; 2/ присъдено парично обезщетение и 3/ извършени от държавата и желани от молителя законодателни промени. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила определение, с което в производство по чл.274, ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване на определение на въззивен съд, потвърждаващо определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска, в рамките на установения в разпоредбата на чл.305, ал.2 ГПК - шестмесечен преклузивен срок от деня, в който решението на ЕСПЧ е станало окончателно. Молбата обаче е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: В действителност молителят не е представил с молбата за отмяна решението от 13.10.2020 г. на ЕСПЧ по негова жалба № 32495/15, но същото е качено и достъпно на сайта на Министерство на правосъдието в превод на български. От същото е видно, че жалбата на молителя се отнася до невъзможността му, при твърдения, че е биологичен баща на извънбрачно родено дете, да оспори припознаването, извършено от съпруга на майката и да се опита да установи собственото си бащинство. След постановяване на осъдителното решение на ЕСПЧ, държавата е предприела законодателни промени в СК, с които ограничението, от което се е оплаквал настоящия молител пред ЕСПЧ, вече е отпаднало. Видно от решение № 608 на МС от 28.08.2020 г. за одобряване на законопроект /Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс/ ал. 5 на чл.66 СК се изменя така: „Извън случаите по ал.1 и ал.4 припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаване на припознаването.Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произхода.“, а съгласно § 5 от ПР „За припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. до влизането в сила на този закон, срокът по чл.66, ал.5 тече от влизането на закона в сила“. В мотивите е записано, че предлаганото изменение на чл.66, ал.5 СК е отдавна наложително както поради все по-честото използване на института на припознаването за установяване на произход на дете, в някой случаи на заобикаляне на осиновяване и/или с цел трафик на деца, така и поради отпадане в СК от 2009 г. на законово регламентираната възможност всяко трето лице с правен интерес да оспорва припознаването в едногодишен срок от узнаването, която възможност е съществувала във всички предишни правни уредби, регламентирали института на припознаването: чл.38 от СК от 1985 г., чл.36 от СК от 1968 г. и чл.70 от ЗЛС. Във връзка с предложението за изменение на чл.66, ал.5 СК в преходна разпоредба е уредена възможността срокът по чл.66, ал.5 СК да тече от влизането на закона в сила за припознавания, извършени след 1 октомври 2009 г. С това се изпълнява и препоръката на Отдела по изпълнение на решенията към Съвета на Европа с писмо от 27.06.2018 г. до Постоянното представителство на България-Страсбург, в което се посочва следното: “Би било полезно да се посочи дали в проекта на закон се предвиждат разпоредби, които да уреждат положението на предполагаеми биологични бащи, които никога не са изгубили интереса си да установят собственото си бащинство по отношение на деца, родени преди години извън брак и припознати от други мъже.“ В резултат на предприетите законодателни промени, разпоредбата на чл.66, ал.5 СК /ДВ, бр. 103/4.12.2020 г./ предоставя право на всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск да оспори припознаването в едногодишен срок от узнаване на припознаването, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съгласно § 4 от ПР на ЗИД на СК, за припознавания, извършени след 2009 г. до влизане в сила на закона, едногодишният срок по чл.66, ал.5 СК тече от влизането в сила на закона - 07.12.2020 г. В конкретния случай припознаването е извършено след 2009 г., поради което за молителя е налице възможност да оспори същото чрез иск по чл.66, ал.5 СК, съединен с иск за установяване на произход, в срок до 07.12.2021 г. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.7 ГПК предполага наличие две кумулативни условия - окончателно решение, с което ЕСПЧ е установил нарушение на КЗПЧОС и новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, т.е в хипотезата на чл.303, ал.1, т.7 ГПК се въвежда специфичен допълнителен критерий за допустимост на производството по отмяна, който обаче в конкретния случай не е налице, тъй като за отстраняване на последиците от установеното от ЕСПЧ нарушение, държавата е предприела законодателни промени в СК, даващи право на настоящия молител, в срок до 07.12.2021 г., да оспори чрез иск по чл.66, ал.5 СК припознаването и установи произхода на детето от себе си. Ето защо, молбата за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане. На ответната страна С. Г. Г. следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски в настоящото производство, които са в размер на 450,00 лв. - за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение