Определение № 164 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6862/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№11539 от 04.12.13г. и аналогична молба вх.№3331 от 03.04.14г. на К.О.И „Р.” [населено място] за допълване на определение №299/18.11.13г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответниците в производството [фирма]; [фирма]; ТПК „П.-32”, ТПК „П.” и ТПК „З.-Ж” оспорват молбата. Считат, че тя е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение, което се претендира, не е реално заплатено. Правят евентуално възражение за прекомерност на това възнаграждение, тъй като подадените от тях молби за отмяна са били оставени без разглеждане. Считат, че ако се стигне до присъждане на адвокатско възнаграждение, то трябва да бъде по минимума от 150 лв. по чл.9, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, която е действала към момента на възникване на вземането. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Освен това, когато съдът не се е произнесъл с решението си или с прекратителното си определение по искането за присъждане на разноски, той може да стори това по реда на чл.248 ГПК, като липсата на списък по чл.80 ГПК не е основание да се откаже да се допълни решението или определението – в този смисъл т.8 на ТР №6 от 06.11.2013г. по ТД №6/12г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по четири молби за отмяна на влязлото в сила решение №276 от 25.11.2011г. по гр.д.№15/04г. на Старозагорския окръжен съд, подадени от 1. ТПК „С. З.”; 2. [фирма]; 3. [фирма] и 4.ТПК „П.-32”, ТПК „П.” и ТПК „З.-Ж”. С влязло в сила определение №299/18.11.13г. по настоящото дело производството е прекратено по три от молбите – на [фирма]; [фирма]; ТПК „Победа-32”, ТПК „Пчелар” и ТПК „Здраве-Ж”. В това определение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника К.О.И „Р.” [населено място] за присъждане на направените разноски, ето защо те следва да бъдат присъдени в настоящото производство. Ответникът „К.О.И. „Р.” е подал отговори и на трите молби за отмяна, като е ангажирал адвокатска защита по тях. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.08.2012г. е посочено, че са заплатени в брой 10 740лв., представляващи адвокатско възнаграждение за проучване и изготвяне на отговори по четирите молби за отмяна. Следователно – заплатените разноски за отговор по всяка една от молбите за отмяна са 2685лв. Основатели са възраженията за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и сходството в молбите за отмяна, по които са изготвени отговорите на К.О.И. „Р.”. На основание чл.78, ал.5 ГПК и във връзка с т.3 на ТР №6/06.11.13г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноски в намален размер, който не може да бъде по-малък от предвидения в чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, вр. чл.9, ал.2, вр. §1 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към момента на постановяване на прекратителното определение, когато е възникнало и вземането за разноски. Този размер се определя от интереса по делото, а интересът се съизмерява с цената на иска. В случая цената на иска се определя по реда на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, тъй като делото е заведено през 2000г. и е в размер на с ¼ от данъчната оценка. Данъчната оценка на процесния имот, представена при образуване на делото, е 32 334,90лв., съответно ¼ от нея е 8083,73лв. Не следва да се взема предвид по-високата данъчна оценка, представена във въззивната инстанция, тъй като не тя е меродавната за определяне на цената на иска по аргумент от чл.56, ал.1 ГПК /отм./. Следователно, при интерес от 8083,73 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 573,73лв. За молбата на ОС на ТПК Стара З., разгледана в открито съдебно заседание, настоящият състав е приел, че следва да бъдат присъдени 800лв., предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. По останалите три молби, по които не е имало явяване в съдебно заседание, следва да се присъди ¾ от тази сума или по 600., по аргумент от чл.9, ал.2 от Наредбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,