Определение № 34 от 24.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2260/2018 г.

С определение № 52/17.01.2019 г., постановено по гр.дело № 2260/2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 133/31.01.2018 г. по гр.дело № 2524/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2354/12.07.2017 г. по гр.дело № 3993/2012 г. на Пловдивския районен съд в уважената част на предявения иск от Т. Н. Ш. срещу Н. К. Р., починала в хода на производството и заместена от своя син К. Б. Р. по касационна жалба вх. № 8469/19.03.2018 г., подадена от К. Б. Р., ЕГН [ЕГН], чрез особения представител адв. С. Я., съдебен адрес [населено място], [улица]. Със същото определение е указано на жалбоподателя К. Б. Р., чрез адв. С. Я. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 250 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. Съдът намира, че посоченото определение по-горе следва да се отмени в частта, с която е дадено указание на жалбоподателя, чрез адв.Я. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по следните съображения: В хода на първоинстанционното гр.дело № 3993/2012 г. на Пловдивския районен съд ответницата по иска Н. К. Р. е починала на 12.08.2014 г. Производството по делото е продължило с участието на наследника К. Б. Р. – син с постоянен адрес, [населено място], [улица], № 5,ет.4,ап.10 и с настоящ адрес Германия. С определение в з.з. на 21.12.2016 г. районният съд е назначил за особен представител на основание чл.47,ал.6 ГПК на ответника К. Р., който не е намерен на посочения по делото адрес адв. Я.. Съгласно практиката на ВКС – т.7 от т.решение № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Като взема предвид изложеното съдът намира, че определение № 52/17.01.2019 г. по настоящото дело в частта, с която е постановено жалбоподателят-ответник да внесе държавна такса следва да се отмени. Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят с решението по спора и да се възложат на съответната страна с оглед изхода на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение