Определение № 50056 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2022 г.

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх.№ 500822 от 08.02.2023 г. на Сдружение „Планинска школа Амбарица“, чрез адвокат Н. Г. от АК-Кюстендил, е поискано допълване на определение № 50038 от 25.01.2023 г. по в.гр.д. № 2349/2022 г. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта за разноските. Молителят поддържа, че е заявил участието си в касационното производство с подаването на отговор на касационната жалба, поради което може да иска присъждане на заплатените разноски и в производството по чл.248, ал.1 ГПК. Сдружение „Български туристически съюз“, чрез адвокат Ф. Р. от АК-София, е оспорил молбата за допълване по съображения, че следва да се приложи разрешението в ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения: От данните по делото е видно, че с разпореждане от 29.03.2022 г. на ОС Ловеч е предоставена възможност на ответника по касация, на основание чл.287, ал.1 ГПК, да подаде отговор на касационната жалба и направи своите искания, за което молителят е надлежно уведомен на 13.04.2022 г. В срока за отговор Сдружение „Планинска школа Амбарица“, чрез адвокат Н. Г. от АК-Кюстендил, оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и иска да бъдат присъдени „разноски пред Въззивната инстанция, съгласно Списък“, но без да представя доказателства за заплащането им в брой или по банков път. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция (чл.81 ГПК), като присъжда онези от тях, които спечелилата страна доказва, че са били извършени с надлежни писмени доказателства. В същия смисъл са мотивите към т.11 на ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6:2012 г., ОСГТК на ВКС - претенцията за разноски съставлява искане свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция. Исканията за присъждане на разноски, съответно възраженията за техния размер, в този смисъл, следва да бъдат заявени най-късно до приключване на делото в съответната инстанция, т.е. до произнасянето на съда по основанията за допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК, а не в производството по реда на чл.248, ал.1 ГПК. На ответната страна е била дадена възможност, но е пропуснала да направи исканията си за разноски и да представи доказателства за заплащането им до приключване на делото в касационната инстанция, поради което молбата за допълване по реда на чл.248 ГПК е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение