Решение № 4931 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 609/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Кредирект“ЕООД, чрез процесуален представител юриск. В. Вълканов, срещу Решение №38476/19.11.2025 г. постановено по адм. дело №8820/2025 г. на Административен съд София – град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски и юриск. възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът – Ц. И. И., чрез процесуален представител адв. Т. Цонев, в писмен отговор и становище, изложено в писмена молба от 16.03.2026 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък на същите. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С обжалваното решение АССГ е отменил изричен отказ от 31.07.2025 г. на администратора и обработващия лични данни „Кредирект“ЕООД по подадено заявление на 02.07.2025 г. от Ц. И. И., и преписката е изпратена на „Кредирект“ЕООД за произнасяне по молбата на И. в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт. За да достигне до този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е писмо от 31.07.2025 г., изпратено по електронен път, с което „Кредирект“ЕООД - администратор на лични данни е постановил отказ за предоставяне в цялост на изисканите с молба с правно основание чл.37б от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ от Ц. И. в качеството й на субект на данни, за предоставяне на копие от всички документи, съдържащи се в кредитното досие, в които се съдържат лични данни на заявителката. Съдът е счел, че в случая подаденото писмено заявление до администратора на лични данни- „Кредирект“ЕООД, представлява заявление по см. на чл.37б, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, с което субектът на данни е упражнил правата си по чл.15 - чл.22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни /ОРЗД, Регламента/, и предвид приложимата правна регламентация, включително разрешението в т.21 и т.45 от на решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021, и с цел гарантиране принципите за прозрачност и отчетност е необходимо администратора на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителката. При извършената проверка по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от И. с жалба срещу изричен отказ на „Кредирект“ЕООД, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от сключен между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, с оглед проверка законността на обработка на личните данни, съгласно искане от 02.07.2025 г. изпратено чрез адвокат Цонев до „Кредирект“ЕООД. В жалбата до АССГ оспорващият е заявил, че изричният отказ е обективиран в отговор от „Кредирект“ЕООД - администратор на лични данни, изпратен чрез електронно съобщение от 31.07.2025 г. до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Т. Цонев. Видно от доказателствата по делото цитираният отказ е обективиран в писмо, изпратено от електронен адрес DPO Credirect<[електронна поща]> до електронен адрес [електронна поща], в което е посочено, че е от длъжностно лице по защита на данните – П. Л.. Писмото e подписано от издателя с електронен подпис. С Определение №28315 от 27.08.2025 г. съдът е конституирал като оспорващ Ц. И. и ответник в съдебното производство – „Кредирект“ЕООД. Производството по делото е приключило след едно проведено ОСЗ при така конституираните страни. При неизяснен издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, че предмет на оспорване е изричен отказ на „Кредирект“ЕООД, формиран като отговор – приложение към електронно съобщение изпратено до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя, с искане за неговата отмяна, без да изпълни задълженията си по чл.158 от АПК, съдът е приключил съдебното дирене и постановил решение без да установи издателя на оспорения акт и съответно да конституира надлежна страна в процеса във вр. със заявения от И. предмет на оспорване. По делото не е спорно, че „Кредирект“ЕООД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 от ОРЗД, но процесното уведомление не е подписано от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото длъжностното лице по защита на личните данни по смисъла на Раздел 4, чл.37- чл.39 от ОРЗД да разполага с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента. В настоящия случай първоинстанционният съд е конституирал „Кредирект“ЕООД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава процесуалната легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158, вр. с чл.154 от АПК установи кой е оспорения от Ц. И. акт, кой е издателят на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд съгласно чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно, вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение