Определение № 47 от 22.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 390/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 101005,57 лева и превеждането й по сметката на молителя, с оглед приключилото производство по т.д. № 390/16г. по описа на ВКС,ТК и отпадането на основанието за спиране на изпълнението поради погасяване на изпълняемото право по образуваното изп.дело № 20168480400169 на ЧСИ Р. А. с рег. № 848 и район на действие СГС. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 723/14.12.2015г. по ч.т.д. № 3560/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на осн. чл.282,ал.2,т.1 ГПК, след констатация, че касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 101005,57 лв., е спряно изпълнението на въззивно решение № 2 395/03.12.2015г. по гр.д. № 2961/2015г. на САС. От направената на 30.01.2017г. справка от гл.специалист- счетоводител при ВКС е видно, че обезпечението в посочения размер се намира по набирателната сметка на ВКС. С определение № 960/16.12.2016г. по т.д. № 390/2016г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. С настоящата молба молителят е представил заверена за вярност покана за доброволно изпълнение до банката като длъжник по изп.дело № 20168480400169 на ЧСИ Р. А., удостоверяващо размера на вземането, което принудително се събира в изпълнителното производство и което съответства на присъдената сума по въззивното решение. Представено е и постановление от 28.12.2016г. на посоченото ЧСИ за прекратяване на изп.дело № 20168480400169 поради събиране изцяло на вземането по него. Ответникът по касационната жалба А. М. Гони Арамбийет е уведомен за молбата по чл.282, ал.5 ГПК. Взема становище, че не са му били изплатени сумите за разноски по въззивното решение за първа и въззивна инстанция, както и че има молба по чл.248 ГПК за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Изрично признава, че сумите за разноски в исковото производство не са включени в издадения изпълнителен лист. При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението следва да се уважи, тъй като е отпаднало основанието за обезпечаване на присъдените в полза на ищеца вземания и изпълнителното дело е прекратено поради погасяване от страна на длъжника на изпълняемото право. Разноските за исковото производство не са включени в изпълнителния лист и в даденото по чл.282, ал.2, т.1 ГПК обезпечение. Внесената гаранция обезпечава само присъдената сума – главница и обезщетение за забава за период предхождащ завеждане на иска. Тези вземания се включват в изпълняемото право по цитираното изпълнително дело. Вземанията за разноски са предмет на бъдещ изпълнителен процес и те не са обхванати от даденото по чл.282, ал.2 ГПК обезпечение. В подкрепа на горното е и приетото в разясненията по т.1 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК изискването за размера на заложената парична сума е същата да съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума. За касатора следва да съществува яснота какъв е размерът на дължимото обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК още при предявяване на искането му за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, поради което следва да се приеме, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, респ. исковете, чийто размер е обусловен и от периода от началния им момент до момента на погасяване на главното вземане. Вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски не подлежи на изпълнение. Произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – арг. от чл.248, ал.3 ГПК, поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение