Решение № 8007 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по искане с правно основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, подадено от А. А. Ю., гражданин на Сирия, роден на [дата]., за отмяна на влезли в сила Решение № 5363/17.02.2025 г. по адм. дело № 12157/2024 г. на Административен съд – София-град и Решение № 5321/21.05.2025 г. по адм. дело № 3703/2025 г. на Върховния административен съд. В искането се твърди, че решенията, чиято отмяна се иска, са постановени при невярно установена фактическа обстановка и по време на неотчетена от първата и от касационната инстанция активна гражданска война и извършен военен преврат в Сирия, за която ситуация по сигурността свидетелстват станали известни на искателя на 19.10.2025 г. нови писмени доказателства – публикации в световни и български медии и периодични издания, както и справки на Интернет страницата на Министерство на външните работи (МВнР) на Република България, както следва: статия от месец септември 2025 г. на изданието „Le monde Diplomatique”, озаглавена „Сирия – сурова реалност след еуфорията от падането на диктатурата“ (л. 13-19 от образуваното пред настоящия съд дело); Журналистическо разследване на Ройтерс, описано в статия, публикувана на 30.06.2025 г. на Интернет страницата www.news.bg със заглавие „Разследване на „Ройтерс“ уличава новите сирийски власти в насилие над алавитите“ (л. 21-21, пак там); статия от 09.03.2025 г., публикувана на Интернет страницата „Свободна Европа“ (www.svobodnaevropa.bg), озаглавена „Най-тежкото насилие в Сирия след падането на Асад. Стотици загинаха в сблъсъци и убийства за отмъщение“ (л. 22-24, пак там); статия от 30.04.2025 г., публикувана на Интернет страницата www.frognews.bg, озаглавена „Секретната война на изселванията: Алевитският разкол в Сирия“ (л. 25-27, пак там); справка от Интернет страницата на МВнР относно индекса на риска в Сирия към 23.10.2025 г. (л. 33-35, пак там) и справка за двустранните отношения България – Сирия, публикувана на Интернет страницата на МВнР (л. 36-37, пак там). Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК е обосновано от искателя с твърдения, че: 1. Оспореното пред първата инстанция Решение № 12090/20.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на искателя е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут в Република България, му е връчено на 22.11.2024 г. в отсъствието на преводач от арабски език, което обстоятелство е останало неотчетено от първоинстанционния съд – нарушение на чл. 162, ал. 1 АПК, довело до несъобщаване на съдържанието на спорния акт на разбираем за А. език; 2. Липсва удостоверяване за превод на Решение на Председателя на ДАБ № 12090/20.11.2024 г. на арабски език, както и липсва разяснение от административния орган по чл. 76, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците; 3. Протоколът от проведеното в хода на административното производство интервю с искателя и кандидат за международна закрила е само на български език и само на хартиен ностител (без аудио- или аудио-визуално записване на интервюто) и нито Административният съд – София-град, нито Върховният административен съд са отчели липсата на заверено копие в цялост на административната преписка и на личното дело на чужденеца; 4. До знанието на искателя не е достигнало на разбираемия за него арабски език съдържанието на Разпореждане № 26435 от 09.12.2024 г. по адм. дело № 12157/2024 г. по описа на Административен съд – София-град и формално е разпределена от първоинстанционния съд доказателствената тежест между страните; 5. Тежестта на доказване по чл. 170 АПК е трябвало да се укаже на искателя в присъствие на преводач от арабски език; 6. Първоинстанционният и касационният съд не са възприели обективно личната бежанска история на искателя и не са установили действителното политическо положение и ситуацията по сигурносттта в държавата му по произход; 7. Първоинстанционният и касационният съд не са изискали служебно, респ. обсъдили актуални данни от МВнР за Сирия, съгласно публикуваната на Интернет страницата на ведомството информация, че Сирия е с най-висока степен за опасност – Ниво 5. По тези съображения А. А. иска отмяната на Решение № 5363/17.02.2025 г. по адм. дело № 12157/2024 г. на Административен съд – София-град и Решение № 5321/21.05.2025 г. по адм. дело № 3703/2025 г. на Върховния административен съд. Претендира разноски за настоящото производство. Ответната по искането за отмяна страна – Председател на ДАБ, със седалище в София, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 114Б не изразява становище по нея в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва искането за отмяна и изразява становище, че не са налице сочените основания. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение № 5363 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело № 12157 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на А. А., гражданин на Сирия, против Решение № 12090/20.11.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. А. обжалвал това решение пред Върховния административен съд. Постановено е Решение № 5321/21.05.2025 г. по адм. дело № 3703/2025 г. на Върховния адмнистративен съд, с което първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила. С искането за отмяна, като първо основание, е посочено това по чл. 239, т. 1, предл. второ АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на посочената норма налага извода, че се касае за непълнота на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на порочни процесуални действия на съда или пък на небрежност на страната. Под „нови писмени доказателства“ следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях, да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат, различен от постановения. Представените в настоящото производство статии и справки не са нови доказателства и не установяват нови факти и обстоятелства по смисъла на закона. Медийните публикации от електронни сайтове не представляват нито официален, нито частен документ по смисъла на чл. 179 и чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и нямат обвързваща доказателствена сила. Те се явяват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК и са доказателство само за съществуването на публикуваното, но не и за неговата достоверност. Медийните публикации, като общодостъпен източник на информация, имат характер на писмени доказателства по смисъла на Глава четиринадесета, Раздел IV ГПК, като съдържащата се в същите информация, се цени в съдебното производство при съпоставката й с други безспорни доказателства. В случая, с оглед датите на публикуване на част от статиите – септември 2025 г. (за статия, озаглавена „Сирия – сурова реалност след еуфорията от падането на диктатурата“) и 30.06.2025 г. (за статия със заглавие „Разследване на „Ройтерс“ уличава новите сирийски власти в насилие над алавитите“), т.е. след постановяване на първоинстанционното решение, чиято отмяна се иска, не се касае за новооткрити документи или за новосъздадени документи за факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Нито искателят, като страна в първоинстанционното производство, е знаел за тези статии (те не са били публикувани), нито Административен съд – София-град, с оглед несъществуването им, е имал задължение да ги съобрази при постановяването на Решение № 5363 от 17.02.2025 г. Статия от 09.03.2025 г., публикувана на Интернет страницата „Свободна Европа“ (www.svobodnaevropa.bg), озаглавена „Най-тежкото насилие в Сирия след падането на Асад. Стотици загинаха в сблъсъци и убийства за отмъщение“ и статия от 30.04.2025 г., публикувана на Интернет страницата www.frognews.bg, озаглавена „Секретната война на изселванията: Алевитският разкол в Сирия“ са съществували в хода на касационното производство, т.е. искателят е имал обективната възможност да се снабди с тях във всеки един момент от неговото развитие, ако бе положил дължимата грижа за защита на интересите си, тъй като те са били налични преди постановяване на касационното решение, чиято отмяна се иска. Поради това не се касае за новооткрити документи, а за печатни материали, с които страната е могла да се снабди при проявена процесуална активност от нейна страна или да посочи на съда къде са публикувани, ако е искала да се ползва от тях на ниво касация. Справка от Интернет страницата на МВнР относно индекса на риска в Сирия към 23.10.2025 г. и справка за двустранните отношения България – Сирия, публикувана на Интернет страницата на МВнР не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1, предл. второ АПК, тъй като не установяват релевантни за изхода на първоинстанционното и касационното производство обстоятелства, а именно не установяват налице ли е повсеместен вътрешен въоръжен конфликт на територията на Сирия към датата на издаване на Решение № 12090/20.11.2024 г. на Председателя на ДАБ и към датата на постановяване на решенията, чиято отмяна се иска. Наред с изложеното следва да се посочи, че информацията в посочените справки няма конкретна връзка с личното положение на искателя, като търсещ закрила в Република България. В решенията, чиято отмяна се иска, са разгледани и обсъдени изготвените от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справки относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и относно ситуацията по сигурността в тази държава. Тези справки представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ, съответно обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено, доколкото от данните по първоинстанционното дело се установява безпротиворечиво, че чуждият гражданин, чрез представляващата го адв. Лютфиева, не е депозирал искане пред административния съд за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му по произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Не е инициирано и производство по оспорването им. По изложените съображения направеното на основание чл. 239, т. 1 АПК искане за отмяна на влезлите в сила Решение № 5363/17.02.2025 г. по адм. дело № 12157/2024 г. на Административен съд – София-град и Решение № 5321/21.05.2025 г. по адм. дело № 3703/2025 г. на Върховния административен съд следва да бъде отхвърлено при условията на чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК. По основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК: Съгласно чл. 239, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК включва три самостоятелни основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като общото между тях е, че всички те водят до лишаване, ограничаване или възпрепятстване правото на участие в процеса на съответната страна, която е била конституирана като такава по делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В искането за отмяна на А. А. не се съдържат оплаквания, които да бъдат подведени под която и да е от трите хипотези, посочени в нормата на чл. 239, т. 5 АПК в смисъла, вложен в законовата норма и утвърден в константната съдебна практика на административните съдилища. Доказателствата по първоинстанционното и касационно дело сочат, че правото на защита и участие в процеса на А. не е било нарушено. Не се установява искателят да е лишен от право на участие в съдебното производство, както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд, нито се установява той да не е надлежно представляван. Във всички фази на съдебното производство чужденецът е участвал чрез упълномощен процесуален представител – адв. Лютфиева и е имал възможността да изразява становища, да ангажира доказателства или да прави възражения по искания на другата страна. Всички процесуални действия на първата и касационната инстанция са извършени с неговото знание и участие, като и двете съдебни инстанции са уважили искането в първоинстанционната и касационната жалба за назначаване на преводач, с помощта на когото А. да извършва съдопроизводствените действия и който да му обяснява на разбираемия от него арабски език действията на съда. Този преводач се е явил във всички проведени съдебни заседания, като искателят не е направил възражение пред първата или касационата инстанция, че преводът е неверен или че не разбира превода. Доводът, че до знанието на искателя не е достигнало на разбираемия за него арабски език съдържанието на Разпореждане № 26435 от 09.12.2024 г. по адм. дело № 12157/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е несъстоятелен, защото, видно от призовка на л. 108 от първоинстанционното дело, това Разпореждане е съобщено на представляващия лицето адвокат на 13.12.2024 г., а функцията на последния е именно защитата на правата и законните интереси на кандидата за междунардна закрила. На следващо място за А. не се установява да е съществувало и неотстранимо от него препятствие, което да е довело до невъзможност лицето да участва по делото. Напротив, сирийският гражданин е участвал в проведените в първоинстанционното и касационното производство съдебни заседания, във всяко от които е изразявал становище чрез преводача, т.е. правото му на участие в делото е упражнено по реда, предвиден в закона. Останалите аргументи в подкрепа на искането за отмяна, обосноваващи наличието на основание по чл. 239, т. 5 АПК, по съществото си, представляват твърдения, че за атакуваните съдебни решения са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, които обаче е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство. Това е така, тъй като отмяната по реда на Глава четиринадесета, раздел I от АПК се развива след като атакуваното съдебно решение е влязло в сила и съдебният процес вече е приключил. Тя не е обжалване и не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Възможността за извършване на такъв е изчерпана с влизането на съдебните решения в сила. Затова отмяната на влязло в сила съдебно решение, като самостоятелно извънинстанционно производство, не обхваща всички неправилни съдебни актове и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу порочни съдебни решения, когато неправилността им се състои в несъответствие между постановеното окончателно решение и действителното правно положение, само когато тази неправилност се дължи на лимитативно изброените в чл. 239 АПК причини. Отменителните основания са изчерпателно посочени от законодателя в нормата на чл. 239 АПК и съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Поради това тези основания не могат да бъдат тълкувани разширително или по аналогия, а се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Или като краен резултат искането за отмяна на А. на основание чл. 239 т. 5 АПК също е неоснователно. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав намира, че направеното от сирийския гражданин А. А. искане с правно основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК за отмяна на Решение № 5363/17.02.2025 г. по адм. дело № 12157/2024 г. на Административен съд – София-град и Решение № 5321/21.05.2025 г. по адм. дело № 3703/2025 г. на Върховния административен съд се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора, на искателя не се дължат разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и на ответната по искането за отмяна страна, тъй като не е направено искане за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,